О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1046,
гр.София,10.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1060/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Община “С.” е подала касационна жалба срещу решение № 137 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 20104100500211 от 2010 г. на Окръжен съд , [населено място] , с което е оставено в сила решение № 1192 от 30.03.2007 г. по гр.д. № 1372 от 2006 г. на Горнооряховския районен съд и е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост , предявен от Държавно горско стопанство , [населено място] срещу община “С.” за собственост за 32 497, 30 дка гори, находящи се в землищата на местности в община “С.” на правно основание чл.13, ал.8 от ЗСГЗГФ. Прави оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно прави възражение за недопустимост на решението , което е постановено по недопустима искова молба, предявена от ненадлежна страна, при наличие на решения , ползващи се със сила на пресъдено нещо между същите страни за същите имоти. Направени са и други оплаквания за недопустимост и неправилност на решението.
В представеното изложение касаторът е депозирал искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК, без обаче да постави процесуални или материално правни въпроси , по които е налице противоречива практика или пък са постановени в отклонение от трайната съдебна практика или пък допускането да касация се налага поради необходимостта от създаването на нова практика и правилното приложение на закона.
Освен това в касационната жалба се инвокират вече повдигнати въпроси пред първата касация и на които много подробно е отговорено в постановеното решение.
Ответника Държавно горско стопанство, [населено място] е депозирал писмен отговор, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване на решението, считайки че не се сочат обстоятелства в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците Изпълнителна агенция по горите, Министерство на земеделието и храните , Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на финансите не са взели становище по допустимостта на касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Община “С.” НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Решението е постановено след отменително решение № 104/10 от 16.02.2010 г. по гр.д. № 147 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение , с което са дадени указания по приложението на закона.
Въззивният съд е споделил материално правните изводи на Районен съд, [населено място] и е намерил за безсъмнено установено, че общината не е собственик на изброените в диспозитива на решението широколистни гори към момента на тяхното одържавяване. Иска е бил предявен от Държавно лесничейство, [населено място], чийто правоприемник е Държавно горско стопанство , [населено място] , действащо като процесуален субституент на държавата . С иска се цели отричането на правото на собственост на общината към момента на одържавяването на горите – иск по чл.13, ал.8 от ЗСГЗГФ и е налице правен интерес от предявяването му тъй като общината е заявила искане за тяхното възстановяване. Предмета на иска по чл.13, ал.8 от ЗСГЗГФ не се покрива със спорното право, предмет на исковете по чл.13, ал.2 ЗСГЗГФ и чл.13, ал.6 от ЗСГЗГФ поради което въззивният съд в съответствие с формираната трайна практика за субективните и обективни предели на съдебните актове е приел, че липсва сила на пресъдено нещо , формирана от постановените решения по тези дела и това, което е по настоящия спор. По този въпрос детайлно е отговорено в мотивите към решението към първата касация.
В касационната жалба и в представеното изложение към нея не се поставят въпроси по същността на спора , а и такива , които биха обусловили допускането на въззивният акт до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 137 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 20104100500211 от 2010 г. на Окръжен съд , [населено място] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: