Определение №721 от 4.9.2012 по гр. дело №22/22 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс

№ 721

София,04.09.2012 г.

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети август, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова

Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 22/2012 година

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. Т. М. и И. Г. Т. са подали касационна жалба срещу решение от 26.10.2010 г. по гр.д. № 539 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение от 13.07.2009 г. на Димитровския районен съд , постановено по гр. № 843 от 2010 г. и са осъдени да възстановят владението и предадат собствеността на М. Т. Г. на жилище, находящо се на първия етаж с площ от 108,18 кв.м., със самостоятелен вход от изток на жилищната сграда , построена въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 610 кв.м. с идентификатор….. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни оплаквания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение в което Г. Т. М. и И. Г. Т. поставят материално правният въпрос” следва ли владеещият да живее, да пребивава непрекъснато в имота, за да се приеме , че владее за себе си”. Посочват и представят съдебно решение № 1222 от 3.11.2008 г. на ВКС и решение № 908 от 4.11.2008 г. на ВКС.
Ответницата М. Т. Г. не е заявила становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне до касационно разглеждане решение от 26.10.2010 г. по гр.д. № 539 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на Г. Т. М. и И. Г. Т. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Решението е съобразено с трайната съдебна практика по приложението на чл.108 от Закона за собствеността.
М. Т. Г. е предявила ревандикационен иск срещу Г. Т. М. и И. Г. Т., които са неини дядо и чичо за жилище, находящо се на първия етаж с площ от 108,18 кв.м., със самостоятелен вход от изток на жилищната сграда , построена въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 610 кв.м. с идентификатор …… по плана на [населено място] , за който имот се легитимира като собственик на деривативно основание с н.а. № ….., т…., н.д. № ….. от 1996 г. Няма спор, че този имот е бил на нейния баща Т. Г. Т., който е починал . Имота е подарен на ищцата от нейната майка, братята и сестрите й. Фактическата власт върху имота се осъществява от И. Г. Т. , който също се легитимира като собственик с н.а. №…., т….. рег. № ….., нд. № …. от …. г. обективиращ договор за покупко- продажба от другия касатор Г. Т. М.. Договора е оспорен. По делото е установено , че Г. Т. М. , който не е пребивавал в имота не е станал негов собственик на основание давностно владение макар да се е снабдил с н. а.№ …., т….., рег. № ……, н.д. №…… от …… г. Следователно той не е могъл да прехвърли на сина си правото на собственост. Въпроса с оригинерното придобиване на собствеността от Г. Т. М. е подробно изследван от въззивният съд и са изложени мотиви, които се споделят и от настоящия състав. Г. М. не е придобил собствеността защото не е осъществявал фактическа власт върху имота, т.е. липсва “корпуса” за да придобие имота по реда на чл.79, ал.1 от ЗС.
В решението си въззивният съд е обсъдил и трите елемента от фактическият състав на осъдителният иск по чл.108 ЗС и е намерил , че ищцата е доказала активната си легитимация , ответника И. Г. М. се намира в имота , но не е придобил собствеността, тъй като неговия праводател не е бил собственик.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста , а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща ревандикацията и оригинерното придобиване на собствеността. В изложението е поставен материално правният въпрос за необходимостта от осъществяване на фактическа власт върху имота като обективно условие за придобиване на право на собственост на оригинерно основание по утвърдителният отговор на който липсва колебание в практиката.
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1-3 ГПК защото по изведеният от касаторите въпрос не са налице противоречиви решения и е разрешен от Хасковския окръжен съд в съответствие с трайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.10.2010 г. по гр.д. № 539 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на Г. Т. М. и И. Г. Т. при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top