О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 635,
гр. София ,25.07.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 489 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. Н. Щ., починала и заместена от наследниците А. Я. Щ., Н. А. Щ. и Д. А. Щ., М. Я. Т., Д. Т. Г. и Н. Т. Н. са подали касационна жалба срещу решение № 1611 от 21.12.2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска отделение постановено по гр.д. № 890 от 2010 г. с което е оставено в сила решение № 236 от 22.10.2010 г. по гр.д. № 1333 от 2007 г. на Варненския районен съд , 10 състав. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1 ГПК което е представено към жалбата А. Я. Щ., Н. А. Щ. , Д. А. Щ., М. Я. Т., Д. Т. Г. и Н. Т. Н. е поставен следният въпрос: длъжен ли е Варненския окръжен съд да обсъди всички доказателства, които са относими към делото и в конкретност обстоятелството , че през 1936 г. има изработен кадастрален план и това е първият съществуващ план на имотите в землището на [населено място] , а именно “КРП “Л.”. Посочва се решение № 820 от 27.05.2010 г.на ВКС по гр.д. № 768 от 2009 г. І г.о.
Ответниците П. С. Р. , Г. А. Г. , И. Г. Г. и А. И. Г. са представили отговор , в който излагат становището си за недопустимост на касационното обжалване на решението по поставеният въпрос защото считат, че по своята същност се касае до оплакване за необоснованост на решението или за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствения материал. Почват аргументи, касаещи правилността на съдебния акт. Посочват и че липсва правен интерес от позоваването на отразения в изложението въпрос, тъй като съда е признал правото на собственост на касаторите на основание решение № 226 от 17.06.1994 г. на ПК, [населено място].
Касационната жалба е допустима, защото цената на иска е 13 602,30 лв. която съгласно правилото на чл.280, ал.2 ГПК определя възможността за касационно обжалване на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като е поставен въпрос , който касае правилността на решението , а не се отнася до въпроси, които са в предметното поле на факултативното касационно обжалване;
Предявен е иск по чл.108 ЗС от касаторите , които подържат придобивно основание – наследство от дядо си А. Т. А. и неговия син и техен баща Н. А. Т. и земеделска реституция , осъществена с решение № 226 от 17.06.1994 г. на ПК, [населено място].
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на имот, придобит чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В полза на техния наследодател А. Ж. Р. е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 11 от 1982 г. за което представят удостоверение № …. от …. г. Представен е протокол №….от ….. г., с който е заменено предоставеното му място с процесното, което е с площ от 600 кв.м. и се намира в м. “М.”. В имота е изградена сграда със застроена площ от 15 кв.м. Изготвена е оценка и посочената в нея цена е изплатена в Кметство “В.”. Въз основа на посочените данни е прието, че е осъществена законна трансформация на правото на собственост.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставеният в изложението въпрос , тъй като той не определя крайният резултат по спора. Основно не се поставят въпроси касаещи факултативното касационно обжалване. Поставеният проблем касае едно безспорно фактическо обстоятелство, което е възприето от съда .
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, ГПК тъй като по изразеното в решението становище не противоречи на постановените решения по чл.290 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1611 от 21.12.2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска отделение постановено по гр.д. № 890 от 2010 г по касационната жалба на А. Я. Щ., Н. А. Щ. и Д. А. Щ., М. Я. Т., Д. Т. Г. и Н. Т. Н. при условията на хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: