О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 251
София, 03.04.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на втори април , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 51/2011 година установи следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Г. С. и Г. Г. П. са подали касационна жалба срещу решение № 237 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 290 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд , с което е отменено решение № 141, т.01 от 10.02.2010 г. по гр.д. № 784 от 2007 г. на Троянския районен съд и е уважен предявеният от С. К. Б. установителен иск за собственост към минал момент с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ . В касационната жалба навежда доводи за неправилност , поради противоречие с процесуалния и материален закон. Основен довод е за недопустимост на иска предвид приключило административно производство по ЗСПЗЗ, с което е отказано възстановяване на земеделската земя.
В жалбата е инкорпорирано изложение, в което се подържа, че следва да се допусне касация при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 по релевантните за спорното право въпроси, посочени в жалбата както следва: “ допустим ли е иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ когато липсва спор за собственост към минал момент” и на второ място “ следва ли защитата да се осъществи по реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ когато е съобщено, че се отказва възстановяване на зем. земя “; необжалването по административен ред на решението, с което се отказва възстановяване на земеделската земя не преклудира ли правата по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и предявеният иск не е ли недопустим поради липса на правен интерес”. В изложението е направен и подробен коментар на представените с изложението съдебни решения. По тези въпроси касаторите М. Г. С. и Г. Г. П. намират , че следва да се допусне касационна проверка на съдебният акт в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Приложени са цитираните съдебни решения.
Ответника С. К. Б. е депозирал отговор, излагайки от своя страна съображения за липса на основания за касация на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на М. Г. С. и Г. Г. П. тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Ловешкия окръжен съд е уважил предявеният от С. К. Б. срещу М. Г. Стоянова и Г. Г. П. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за собственост към датата на образуване на ТКЗС в [населено място] – 1957 г. върху земеделска земя от около 9,4 дка пасище и овощна градина в м. “Ч. р.”, землището на с. “О.” , община “А.”.
При постановяване на решението е съобразено, че С. Б. е наследник на К. С. Б. , който е починал през 1998 г. С решение №….. от ……. г. на ПК”Т.” е възстановено правото на собственост на К. Б. в реални граници на 1,4 дка градина в м. “Ч. р.” и 4,5 дка пасище в м. “Ч. р”, землището на гр. “А.”, с.”О.” . След това обаче имота е бил възстановен на наследниците на Г. П. К..
Въззивният съд правилно е приел , че иска е допустим, тъй като е налице спор за материално право.
С решенията по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ се възстановяват имотите в реални граници на лицата или техните наследници, които са ги притежавали към момента на обобществяване на земята. В настоящия случай са издадени две решения за възстановяване на една и съща земя в реални граници . Следователно е необходимо да бъде установено към датата на включването й в ТКЗС кой е бил нейния собственик. Правилно е и изразеното разбиране за допустимост на иска предвид не приключената процедура по възстановяване на собствеността за Наследници на К. Б. тъй като не е издадено окончателно решение, което да е придружено със скица. При преценка на основателността на иска въззивният съд се е позовал на събраните доказателства. Дал е вяра на една група свидетели , което е негово право да прецени показанията им по свое вътрешно убеждение. Показанията на свидетелите са били съпоставени с извлечението от емлячния регистър от 1949 г. когато е било задължително декларирането на полските имоти. При общата преценка на доказателствата е било прието, че собственик на земята към 1957 г. е бил К. Б., поради което иска е намерен за основателен.
Решението е постановено в съответствие с трайната съдебна практика . Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 290 от 2010 г. на Ловешкия окръжен съд по касационната жалба на М. Г. Стоянова и Г. Г. П. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: