О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1037,
гр.София , 08.11.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 889/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. П. П. е подал касационна жалба срещу решение № 257 от 2.03.2010 г. по гр.д. № 917 от 2008 г. на Варненския окръжен съд , с което е отменено решение № 738 от 10.03.2008 г. по гр.д. № 1422 от 2007 г. на Варненския районен съд, 30 състав и е уважен иска по чл.108 ЗС предявен от Н. С. Д. за реална част с площ от 738 от У. І- К. , [населено място], м. “П” като касатора е осъден да възстанови собствеността и предаде владението на този терен. Основното оплакване е за недопустимост на решението, което е постановено по иск за собственост, в което правното основание за абсолютното вещно право , което сочи Н. С. Д. е земеделска реституция , която според касатора е с недовършен фактически състав , тъй като възстановената земеделска земя не е индивидуализирана по допустимия от закона начин. Ищеца се легитимира със съдебно решение, издадено на основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ , което не е придружено със скица , заверена от техническата служба на община “В.”. При условията на евентуалност прави оплаквания за неправилност на решението поради неговата необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.
В представеното изложение касаторът е направил искане за допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.288, ал.1, т.2 ГПК. Поставен е въпроса за допустимостта на ревандикационният иск когато правото на собственост е възникнало по реституция , която не е завършила окончателно , съобразно изискванията на закона. Имота не е конкретизиран със съответните граници , поради което и иска се явява преждевременно заведен. При постановяването на решението следва ли да се вземе предвид, че имота се намира в урбанизираната територия на [населено място] и че е предоставен на “К. с.”- [населено място] , впоследствие [фирма] , който е праводателя на касатора.
Ответника Н. С. Д. не е представил отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. П. П. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Варненския окръжен съд е уважил предявеният от Н. С. Д., поч. на 2.02.1952 г. /у-ние за наследници № ІV-306 от 15.06.1998 г. / за реална част с площ от 738 от У. І- К. , [населено място], м. “П.” срещу Д. П. П. защото е установил, че ищеца е собственик на идеална част от тази реална част от имота , който е придобил по наследство от покойният Н. А. М./Д./ и земеделска реституция осъществена с решение от 7.03.2001 г. по гр.д. № 1047 от 1998 г. на Варненския РС, 12 състав , постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Решението е придружено със скица, която индивидуализира графично имота и представлява неразделна негова част. По делото е изслушано заключението на в.л. Р. П. , което безпротиворечиво установява идентичността на възстановения имот с този, който дядото на ищеца е притежавал с крепостен акт № 723 от 1902 г. и записка за вписването му от 25.12.1925 г. Въззивният съд е намерил, че ищеца е установил при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху спорният имот. Приел е за недоказано правопогасителното възражение на ответника за собственост , придобита по силата на деривативна сделка осъществена с н.а. № 156, т.03, рег. № 2831, н.д. № 393 от 2002 г., тъй като праводателите не са установили наличието на това вещно право.
Настоящият състав намира, че по зададените от касатора въпроси не е налице противоречие между изложените съображения от съда и съществуващата съдебна практика. Основателно и законосъобразно Варненския окръжен съд е приел, че е довършен фактическият състав на реституционото производство. Не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като макар да са поставените въпроси , които да са релевантни за спорното право, то даденото от вззивният съд разрешение отговаря на трайната съдебна практика. Решението , постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по жалба срещу отказа на Поземлената комисия да възстанови имота замества индивидуалният административен акт. В закона изрично е посочено ,че съдът се произнася по съществото на спора , т.е.постановява решение заместващо индивидуалният административен акт. В това решение е индивидуализиран възстановеният имот , поради което е налице обект на собственост. Фактическият състав на реституцията е довършен и предявеният иск правилно е бил приет за допустим.
По въпроса за правата на собственост на касатора не са поставени въпроси , а в съдебното решение изрично е посочено ,че правното основание на което се позовава не е установено документално.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 257 от 2.03.2010 г. по гр.д. № 917 от 2008 г. на Варненския окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: