О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 44,
гр.София, 19.01.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 118/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. С. К. и Е. П. Б. са подали касационна жалба срещу решение от 30.07.2010 г. по гр.д. № 4523 от 2004 г., постановено от Софийски градски съд, 2”б” състав , с което е отменено първоинстанционното решение от 21.06.2004 г. постановено по гр.д. № 9363 от 2001 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК к В. С. К. и Е. П. Б. се позовават на всички хипотези за допустимост , посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК излагайки отново подробни оплаквания за нарушения та процесуалния и материалния закон и необоснованост на съдебният акт.
Ответника Г. М. Я. е ангажирал становище като е представил отговор, в който излага своите аргументи относно недопускането до касация на атакуваното решение.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. С. К. и Е. П. Б. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси.
Софийски градски съд отменяйки решението на първата инстанция е уважил предявеният от Г. М. Я. иск за ревандикация срещу касаторите за У. VІІІ- 255,256 от кв.9 по плана на [населено място], местността “Н. – Х.- В.” намирайки , че той е собственик на имота по наследство и реституция по ЗВСВОНИ . При постановяването се е съобразил , че е предявен иск по чл.108 ЗС от Г. М. Я. като наследник на С. /Ц./ Г. М. / у-ние за наследници № 906/с от 27.06.1991 г. ; № 1185/а от 13.03.1992 г. и № 1938/а от 4.09.200 г./ . От своя страна Ц. /Г. М./ Б. заедно с брат си Б. Б. са наследници на Г. Б., починал преди 1929 г. В исковата молба се описва имот, представляващ по настоящи рег. данни У. VІІІ- 255,256 от кв.9 по плана на [населено място], местността “Н. – Х.- В.”. Този имот е част от бивши имот пл. № 245, който е бил собственост на Ц. М. по наследство , отчужден от нея по ЗОЕГПНС и към датата на обнародването на ЗВСВОНИ е бил в патримониума на държавата. За този имот наследодателката не е получила обезщетение . При тези данни е счел, че реституционният ефект е настъпил по силата на закона и е установено правото на собственост на ищеца. Основният спор по делото се е развил по отношение на идентичността на процесният терен с този, който е бил отчужден от Ц. М. .Ответниците –касатори са подържали правоиключващото възражение за придобиване на правото на собственост от Б. Б. като са сочили, че са частни правоприемници на имот, който също е наследен от Г. Б., но е бил в дела на наследника му- син Б. Б. от когото са го закупили. Това възражение обаче не се подкрепя от представеният по делото писмени доказателства, включително договор за доброволна делба 11.02.1929 г. Извода за идентичност на имота с този, собственост на наследодателката на ищеца се подкрепя и от заключенията на единичната и тройна технически експертизи. Цитираните решения, постановени по водените от ответниците установителни искове срещу Б. Б. нямат обвързваща сила по отношение на ишеца, който не е участвал в тези процеси.
Настоящия състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване защото липсват проблеми по които въззивният съд да се произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, да са налице аргументи, проитиворечащи на мотивите по други аналогични решения или касацията да налага за усъвършенстване на правото или точното прилагане на закона.
По тези съображения настоящия състав намира , че не следва да се допуска касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като не са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 30.07.2010 г. по гр.д. № 4523 от 2004 г., постановено от Софийски градски съд, 2”б” състав по касационната жалба на В. С. К. и Е. П. Б. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: