О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 501
гр. София , 21.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 128 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] , представлявано от адвокат Т. И. е подало касационна жалба срещу решение № ІV- 7 от 24.02.2010 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия по гр.д. № 440 от 2009 г. , с което се е потвърдено решение № 189 от 20.04.2009 г. по гр.д. № 616 от 2007 г. по описа на Несебърския районен съд и е уважен предявеният от [фирма] против [фирма], Л. Т. Д. и П. Т. Г. че ищеца е собственик на им. пл. № 453, кв.22 по плана на [населено място] , [община] с площ от 23 000 кв.м. и касатора е осъден да заплати разноски в размер на 1 476, 83 лева. В касационната жалба се инвокират оплаквания неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК което е представено към жалбата, [фирма], поставя следните въпроси: достатъчно ли е посочването на наименованието на пионерския лагер , без индивидуализирането му с местоположение и граници за да се направи заключение , че е извършен апорт в дружеството с държавно участие; когато не е извършена промяна на предназначението на земеделската земя, възможно ли е да се приеме, че е налице хипотезата на чл.10б , ал.1 ЗСПЗЗ и че земята е държавна собственост; какви са условията за да се приеме, че налице мероприятие ако не съществува одобрен ген. план за това; следва ли да има правно основание за придобиването на имот от държавата за да е налице законосъобразно предоставянето му на търговско дружество. Посочват се съдебни решения.
Касационна жалба срещу решението е подадена и от Л. Т. Д.. Инвокират се оплаквания за наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Представено е изложение, в което са изброени решения на ВКС , ВАС и др. съдилищата , изводите в които не съвпадат с изводите , направени в касираният съдебен акт. Не са посочени обаче конкретни въпроси, които да налагат допускане на касационно обжалване с оглед изискванията, поставени в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение каквито всъщност се навеждат в настоящото изложение на касаторката. Това е така, защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В настоящия случай в изложението са поставени въпроси, които са касационни оплаквания, но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба е подадена и от П. Т. Г., в която също се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречия с материалния закон. Посочва, че решението е недопустимо , тъй като не е налице абсолютна процесуална предпоставка – правото на собственост на ищеца.
Представено е и изложение, включващо следните въпроси: допустимо ли е да се предяви положителен установителен иск за собственост, без ищеца да е доказал по безспорен начин материално правната си легитимация; втория въпрос е относно приложението на чл.6 от ЗАКОН за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, О. фронт, Д. комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи ; и на трето място е поставен въпроса дали е допустимо апортиране на недвижим имот в капитала на търговско дружество ако липсва документ за собственост .
Ответниците [фирма] са депозирали отговор, в който разглеждат подробно основанията , инвокирани от касаторите за допускане на касационно обжалване и намират, че не са налице обстоятелства за прилагането на чл.280, ал.1 ГПК във всичките му хипотези.
Касационните жалби са допустими защото цената на иска е над 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК/отм./ .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените в въпроси, тъй като Бургаския окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС, изразена в решенията по чл.290 ГПК и не се установява колебание по приложението на закона по поставените въпроси.
Бургаския окръжен съд е оставил в сила решението на първостепенният съд и е уважил предявеният положителен установителен иск за собственост от [фирма] като е признал за установено по отношение на [фирма], Л. Т. Д. и П. Т. Г. ,че ищеца е собственик на им. пл. № 453, кв.22 по плана на [населено място] , [община] с площ от 23 000 кв.м. За да достигне до този резултат е взел предвид следните фактически и правни обстоятелства.
Национален детски комплекс- Р. е създаден с Решение на МС № 1005 от 20.12.2004 г. и включва сградите и земята, които са били на пионерските лагери “М. П.” и “Л. Д.”. Собственик на тези имоти е била държавата, която ги е получила по силата на Закона за имуществото на Б., Б., ОФ, Д., САБФК и Б.. Имотите са били апортирани от държавата в капитала на търговското дружество “Ученически отдих и спорт “ЕАД .
Проследено е създаването на детските почивни лагери , за които е било взето решение от 26.02.1959 г. на Временният ИК на ОбНС, [населено място] за ситуирането им върху земи на Обединено ТКЗС – Н. на което е било решено да бъде изплатено обезщетение. Решението е включвало и картен материал върху който са били определени участъците , върху които ще бъдат изградени лагерите. Имотите, отредени за тези нужди са били предоставени на ЦС на Б. за което е издаден и 147, т.01, н.д. № 260 от 1963 г. В самият нотариален акт е посочено, че се издава въз основа на Протокол № 20 от 26.09.1959 г. на ИК на ОбНС , с което е взето решение за създаването на почивните лагери.
С ПМС № 169 от 31.12.1975 г. на Бюрото на МС е взето решение в Р. да бъдат създадени лагери за отдих и туризъм на децата, учениците и студентите.
Изслушано е заключението на в.л. М. Р. Г. , която е посочила ,че за Р. са процедирани два плана- през 1963 г. и през 1988 г. , като и в двата плана им. пл. № 1 от кв.22 е бил отреден за пионерски лагери, а в последствие този имот е бил заснет като им. пл. № 453, кв.22 по плана на [населено място]. Посочва се , че при обнародването на ЗПСЗЗ действа ЗРП за [населено място], които е утвърден през 1988 г. По силата на този план имот № 1, включващ и имот пл. № 453, кв.22 по плана на [населено място] е бил отреден за Международен пионерски лагер, които е включвал на своята територия и други лагери, включително под № 31 и № 32 са били вписани лагерите “М. П.” и “Л. Д.”. Следователно е било налице мероприятие , което съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ препятства възстановяването на земеделската земя. Върху тези терени е било извършено и застрояване .По делото съществуват данни за издаването на разрешения за строеж.
С решение № 486 от 22.11.1984 г. на ЦС на Б. лагер “М. П.” е бил прехвърлен на ЦК на Д. и след което е бил предаден на Министерството на народната просвета. Лагер “Л. Д. “ също на 1.08.1991 г. е бил предаден от Д. на М.. Предаването и на двата лагера е станало преди обнародването на Закона за имуществото на Б. и др. пол. образования, поради което не е било нужно тяхното изземване. Следователно извода, че поради наличието на мероприятие по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ в двете му хипотези- отреждане на терен с конкретно целево предназначение и застрояването му съгласно това предназначение ,без да е необходимо да се установява законността на всяка отделна сграда е налице. Основателен е и извода , че в този случай не следва да се възстановява земята по реда на ЗСПЗЗ. Вярно е че административният акт, с който се възстановява собствеността върху земеделската земя има конститутивно значение и представлява годно придобивно основание по смисъла на чл.77 от ЗС, но той не е противопоставим на трети лица, които заявяват собствени права върху възстановения имот или части от този имот, тъй като не са участвали в реституционното производство. Основателен и съответен на закона е извода, че тези актове са нищожни , тъй като са постановени от ПК при липса на материална компетентност . Касатора от своя страна не е придобил правото на собственост , тъй като неговите праводатели –физически лица не са го притежавали.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените и в касационните жалби въпроси , тъй като те не съответстват на установените факти по делото. Основно не се поставят въпроси касаещи факултативното касационно обжалване ,а се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК тъй като по изразеното в решението становище противоречи на постановените решения по чл.290 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІV- 7 от 24.02.2010 г. на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия по гр.д. № 440 от 2009 г. по касационните жалби на [фирма] , Л. Т. Д. и П. Т. Г. при условията на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
`ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: