О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 753,
гр. София , 03.08.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1094/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. С. К. е подала касационна жалба срещу решение № 460 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 2301 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2479 от 20.07.2007 г. по гр.д. № 4332 от 2006 г. на Районен съд, [населено място], 14 състав и е отхвърлен предявеният от нея , Я. С. Я. и С. А. К. против Д. П. Я. отрицателен установителен иск за собственост върху имот с площ от 915 кв.м. съставляващ им. № 1062 по действащия план на новообразуваните имоти на с.о. “Г. т.”, землището на [населено място]. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
В представеното изложение се позовава на всички хипотези на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК като счита, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по въпроса за размера на земята, която може да бъде придобита в собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , както и по въпроса чия е доказателствената тежест за установяване че ответника , рес. праводателя му притежава право на ползване върху имот, идентичен с процесния. С поставените въпроси и съждения към тях навежда за наличието на условия за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не сочи въпроси и основания за допускане на касационна проверка в другите две хипотези на текста на чл.280, ал.1 ГПК. Представя съдебни решения.
Ответниците Я. С. Я. и С. А. К. не са взели становище по жалбата.
Ответника Д. П. Я. е подал насрещна касационна жалба, в която излага своите съображения за недопустимост на основната касационна жалба от една страна и от друга за нейната неоснователност.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. С. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК. Не следва да се допусне до касация и насрещната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК.
Варненския окръжен съд е счел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост от С. С. К., Я. С. Я. и С. А. К. против Д. П. Я. върху реална част от 795 кв.м. от имот с площ от 915 кв.м. съставляващ им. № 1062 по действащия план на новообразуваните имоти на с.о. “Г. Т.”, одобрен със заповед № РД-1-7706 /432 от 15.12.2004 г. г.на Обл. управител на област “В.” е допустим като предявен при наличието на правен интерес. Въззивният съд е намерил, че правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск е обусловен от обстоятелството, че реституционото производство в полза на ищците не е приключило . Въззивният съд е счел иска за неоснователен при следната фактическа обстановка: ищците са наследници на Я. С. М. . В тяхна полза е постановено решение № 933 от 24.06.2003 г. на ОСЗГ, [населено място] за възстановяване на земеделска земя в реални граници с площ от 11 044 дка, намиращи се в землището на [населено място], м. “ А. Т.” имоти № 3355 и № 3356 по КП на м. “Г. т.” от 1956 г. Обсъждайки депозираните технически експертизи , въззивният съд е стигнал до извода, че спорния имот е идентичен с част от имота, възстановен на ищците, което обуславя и правният интерес от провеждането на отрицателния установителен иск. В съответствие с трайната съдебна практика В. е счел, че тежестта на доказване при този иск тежи върху ответника, който е следвало да установи по пътя на пълното и главно доказване, че неговите праводатели са придобили имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , т.е. да установи елементите от фактическият състав за придобиването на право на собственост на това основание. Посочил е, че имота е бил предоставен с решение на ИК на ОНС, [населено място], документирано с протокол № 8 от 19.05.1967 г. за раздадени земи по реда на 21 ПМС , който представлява официален свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила не е оборена. Представен е оценителен протокол № 1224 от 26.09.1993 г. за извършена оценка в размер на 37 775 лв. , която сума е била внесена и едва с касационната жалба се прави възражение, че не е внесена в тримесечния срок. Върху имота е съществувала изградена сграда по смисъла на § 1 в от ДР на ППЗСПЗЗ. С изпълнението на горните условия е счел, че са покрити изискванията на § 4а ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост от праводателите на ответника и е отхвърлил иска. За пръв път с касационната жалба се поставя и въпроса за площта от имота върху която може да възникне право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ .Този въпрос не е бил предмет на обсъждане в инстанциите по същество , поради което не би могъл за пръв път да се постави в производството по касация , включително и под формата на въпрос.
Следователно по поставените два въпроса в изложението към касационната жалба Варненския окръжен съд не се е произнесъл тъй като те не са били поставени пред него.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 460 от 14.04.2010 г. по гр.д. № 2301 от 2007 г. на Варненския окръжен съд по първоначалната касационна жалба на С. С. К. и по насрещната касационна жалба на Д. П. Я. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: