О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 725,
гр.София, 19.07.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 965/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. Ж. У., Е. А. С. и Л. А. С. са подали касационна жалба срещу решение № ІV-22 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 619 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 45 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 473 от 2008 г. на Несебърския районен съд и са осъдени на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстановят собствеността и предадат владението на имот с идентификатор 51500.506.196 на В. Л. Б.. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в предметното поле на чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Правят се оплаквания , които са били правени и в предходните инстанции и са обсъдени в мотивите на атакувания съдебен акт.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят въпросите : “следва ли съдът да приложи нормата на чл.82 от ЗС при изследване въпроса за придобиване на имота по давност ; кои правни норми следва да се приложат за установяване наличието на придобивна давност; възможно ли е да се пренебрегне издаденото решение на ПК и впоследствие да се предяви иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ; трябва ли да се впише исковата молба по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за да е допустим иска.
Ответницата В. Л. Б. е представила отговор, в който излага съображения за недопускане на касационна проверка на решението защото счита, че касираният акт е съобразен с трайната съдебна практика.
Ответницата К. Н. У. не е взела становище .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. Ж. У., Е. А. С. , Л. А. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Бургаския окръжен съд е уважил предявеният от В. Л. Б. срещу С. Ж. У., Е. Атанасова С. , Л. А. С. и К. Н. У. иск за ревандикация на имот с идентификатор 51500.506.196 защото е намерил , че Б. е собственик на имота по наследство и земеделска реституция, а ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без основание, което може да се противопостави на действителния собственик. Този извод е направен при следните факти: В. Л. Б. е наследник на Л. А. Б. , поч. на 20.08.1947 г. В полза на наследниците на Л. Б. е възстановен с решение № 366-Н от 5.03.1998 г. на ПК”Н.” имот с площ от 3 100 дка в землището на [населено място], м. “М. Т.”. имот пл. № 90 по кадастралния план от 1931 г. Било е проведено производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на А. М. преводател на касаторите и е било установено, че собственик на спорния имот е бил нейния баща Л. Б.. Въз основа на това решение Общинската служба по земеделие и гори е допуснала корекция и издала решение № 366ІН от 5.03.1998 г. чийто адресат са наследниците на Л.Б.. Било е установено, че фактическата власт върху имота се осъществява от касаторите. Установени са трите елемента от фактическият състав на иска за ревандикация, което е обусловило и извода за неговата основателност .
При постановяването на решението въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика свързана с ревандикация на земеделски земи , възстановени с решение на административният орган, определен в ЗСПЗЗ.
Формираният извод по спорното материално право е в съответствие с трайната съдебна практика. Извършен е контрол върху индивидуалният административен акт, който е бил издаден при условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и съответно на практиката на ВКС е прието, че той е породил правни последици. Правилно е намерено, че ответниците, включително последния преобретатал на имота С. У. не е станал собственик , тъй като неговите праводатели не са били собственици и сделката няма вещно транслативен ефект. В случая е неприложима разпоредбата на чл.82 ЗС защото ответниците-касатори се легитимират като собственици на деривативно основание. Силата на пресъдено нещо по решение, постановено срещу праводателя има обвързващо действие и за преобретателя- чл. 298, ал.2 ГПК. Вписването на исковата молба не се отразява на нейната допустимост .
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационна проверка на делото, тъй като по поставените въпроси съществува трайна съдебна практика, която е съобразена от решаващият съд и която не се налага да бъде променяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № ІV-22 от 1.04.2010 г. по гр.д. № 619 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: