О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 740 ,
гр.София , 26.07.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1163/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. П. Ч. и К. Т. В. са подали касационна жалба срещу решение № 81 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 246 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ състав , с което е оставено в сила решение № 1959 от 15.01.2008 г. по гр.д. № 1664 от 2007 г. на Бургаския районен съд. Правят оплакване, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни основания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е поставен въпроса за вида на писмените доказателства , с които може да се установи правото на собственост по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и представляват ли релевантни писмени доказателства старите картни материали, съставени преди обобществяване на земята , оземлителни скици и протоколи за замени. Представят решения.
Ответниците ОСГК”С.” и община “С.” не са депозирали отговор по касационната жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на К. П. Ч. и К. Т. В. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.2 ГПК.
Бургаския окръжен съд е отхвърлил претенцията на касаторите по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ срещу ОСГК”С.” и община “С.” за два земеделски имота- нива в м. “Б.” 8с площ от 1,2 дка и нива в м. “М.” /К./ защото е намерил, че те не са представили доказателства установяващи , че техните наследодатели са притежавали право на собственост. За първият имот са представили скица на инж. Й. от 1936 г. , а за втория са представили протоколи на Т. Комисия , в които като граница е посочен имот на наследодателя им. Въззивният съд е счел, че тези доказателства са само индиция за собственост и не са достатъчни за формиране на категоричен извод в тази насока. Тези изводи са формирани в съответствие с трайната практика на ВКС , която е отразена в постановените решения по чл.290 ГПК , които третират въпроса за кръга от релевантни писмени доказателства, установяващи правото на собственост. По иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се установят при условията на пълно доказване фактите, по силата на които се твърди, че е придобита собствеността върху земеделските земи от ищците или техните наследодатели , а именно конкретното придобивно фактическо основание (правна сделка, придобивна давност и пр.), а така също, че имотът е внесен в ТКЗС. Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на иска, поради неговото недоказване, се основава на съвкупна преценка на ангажирания по спора доказателствен материал. В процесния случай ангажираните пред двете инстанции доказателства не установяват по несъмнен начин правото на собственост върху процесните имоти от наследодателя на касационните жалбоподатели. Не са налицеу условията на чл.280, ал.2 ГПК поради което и искането за допускане на касационна проверка на решението следва да се остави без уважение.
По горните съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 246 от 2010 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ състав по касационната жалба на К. П. Ч. и К. Т. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: