О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
София,12.11.2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1948 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Й. А. П. , К. А. Л. и Й. Д. Т. като пълномощници на правоимащите л. по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и от Л. В. Л. и Н. К. Х. срещу определение на К. окръжен съд, постановено на 27.02.2008 г. по ч.гр.д. № 859/2008 г. от
С него е потвърдено определение на Д. районен съд за прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимни л. , срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 262 ГПК.
Приподписана е от адв. Е, надлежно упълномощен за процесуално представителство пред ВКС по частното касационно производство.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Ю. у. „Н”, Б. е възразил срещу частната жалба.
Ответниците Д. Й. М. , Л. В. Ч. , Н. В. Н. , Д. А. Д. не вземат становище по частната жалба.
Касаторите представят приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, т. 1 и т. 3 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Производството по делото е прекратено, защото ищците не са отстранили в срок нередовностите на исковата молба.
Материално-правната легитимация /надлежна страна по материалното правоотношение/ и процесуално-правната легитимация /страната, която предявява иска или срещу която се предявява иска/ са съществени въпроси от материално-правно, съответно процесуално-правно естество по всяко дело.
В случая, обаче, с атакуваното определение съдилищата не са „отрекли” легитимацията на правоимащите л. на ТКЗС. В процедурата по чл. 100, ал. 1 ГПК е изискано уточняване на ищците и представяне на доказателства за представителна власт на пълномощниците.
Исковата молба се подава от лицата, които твърдят, че са носители на защитаваното субективно материално право, съответно от техните процесуалните субституенти. Когато се действа чрез пълномощник, не отпада изискването за изясняване на самите страни по спора.
Сами касаторите признават, че правоимащите по см. чл. 27 ЗСПЗЗ, съответно тяхното общо събрание не е персонифициран правен субект. Тогава, излъчените от тях пълномощници нямат „органно представителство”.
Освен това, в гражданския процес за представителство по пълномощие има условия за допустимост. При положение, че пълномощниците на правоимащите л. , които са ищците по делото, не са техни роднини /родители, деца или съпруг/, съответно адвокати, същите могат да извършват процесуални действия, включително да подават искови молби чрез преупълномощени за това от тях л. , отговарящи на изискванията на закона за процесуално представителство.
От друга страна, мотивът за прекратяване на производството е неизпълнение на множество указания, включително неизяснен предмет на иска, непосочена цена и невнесена държавна такса. Всяко от тях има отношение към редовността на исковата молба, съответно допустимостта на съдебното производство и неизпълнението дори на едно, води до осъществяване хипотезата на чл. 100, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК /отм./.
Касаторите твърдят също така, че определението противоречи на представена от тях съдебна практика, но не изясняват по кой точно съществен материално-правен или процесуално-правен въпрос разрешението на въззивния съд им противоречи.
Независимо от това, следва да се посочи, че цитираната съдебна практика няма и отношение към казуса. Тук поставеният въпрос е има ли изпълнение в срок от ищците на указанията, дадени в процедурата по чл. 100, ал. 1 ГПК, евентуално същите законосъобразни ли са.
В случая, най-малкото, изискването за плащане на дължимата държавна такса не се оспорва от никого и това, безспорно не е сторено.
Във връзка с това няма нито касационни оплаквания, нито изложени основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което значи, че каквато и преценка да бъде извършена във връзка с останалите указания по чл. 100, ал. 1 ГПК, това не би могло да промени крайния резултат.
Все пак, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че доводите, развити във връзка са постановеното решение по адм. дело №3975/2004 на ВАС са също без значение, доколкото въззивният съд не е основал своя съдебен акт на отвод за присъдено нещо, а предмет на касационна проверка е неговия акт, а не този на първата инстанция.
Твърдението за липса на мотиви на въззивния акт е за допуснато процесуално нарушение, но не е ясно как то според касаторите се е отразило върху крайния резултат – т.е.,, че нарушението е съществено, което е касационен довод, а и основание за допускане на касационното обжалване.
В заключение, не са налице условия за допускане до разглеждане на частната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба, подадена от Й. А. П. , К. А. Л. и Й. Д. Т. като пълномощници на правоимащите л. по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и от Л. В. Л. и Н. К. Х. срещу определение на К. окръжен съд, постановено на 27.02.2008 г. по ч.гр.д. № 859/2008 г. от
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: