О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№103
София,03.12. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2854 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК обн. ДВ бр. 59/ 2007 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. А. П. чрез адв. Е от АК – С. З. против решение № 116/24.04.2008 г. на С. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 132/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по жалбата Ж. П. П. е възразил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, на осн. чл. 107 СК семейното жилище, собственост на мъжа, след прекратяването на брака между страните, е предоставено за ползване на невиновния за разстройството на брачните отношения съпруг – Р. А. П. за срок от шест месеца. Съдът е осъдил и двете страни взаимно да си заплатят разноски /без да уточнява по кой иск и за производството пред коя инстанция, включително и в мотивите/, като е определил и дължимата от тях държавна такса по иска за прекратяване на брака са развод /по влязло в сила в тази част решение и без отмяна на първостепенния съдебен акт, с който страните вече са осъдени да заплатят държавни такси/.
Касаторът Р. П. обжалва въззивното решение в частта, с която срокът за ползване на семейното жилище е определен на шест месеца.
Не са налице условия за допускане до разглеждане на касационната жалба на основанията, посочени в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът не е изложил кой е същественият материално-правен или процесуално-правен проблем, чието разрешение в обжалваното решение, налага разглеждане на касационната жалба. Предоставянето на семейното жилище за ползване след развода на съпруга – несобственик е предмет на самото искане по чл. 107 СК, а и предмет на жалбата е само определения срок на ползването, като касаторът претендира то да й бъде предоставено за 5 години.
Не е налице и втората предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК.
Представените съдебни решения касаят въпроси, свързани с прекратяването на брака и държавната такса.
Ето защо, касационната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане.
В частта й относно присъдените със съдебното решение съдебно-деловодни разноски, тя има характера на молба по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ и по нея компетентен да се произнесе е въззивният съд.
В частта относно осъждането на страната да заплати държавна такса, жалбата, поради недопускане до касационно разглеждане в частта срещу акта по същество, има характера на частна и следва да бъде разгледана по правилата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /нов/.
Тя е основателна.
Действително, разпределението на дължимата държавна такса върху страните е извършено в нарушение на чл. 270, ал. 1 ГПК, като част от нея, е възложена на невиновния за разстройството на брачните отношения съпруг.
Обжалваният съдебен акт, който в тази си част има характера на определение, обаче страда от по-тежък порок – недопустимост.
Независимо, че подобно оплакване не е въведено, съдът служебно извършва проверка за валидност и допустимост.
Решението на първата инстанция, с което бракът е прекратен с развод и е определена вината за разстройството на брачните, не е било обжалвано. Няма и частна жалба срещу първостепенния съдебен акт само в частта, с която е определена дължимата от страните държавна такса по този иск.
Районният съд е определил на 40 лв. общо дължимата държавна такса, която е изцяло възложена на виновния съпруг. Той, при подаване на исковата молба е внесъл 10 лв., поради което и съдът го е осъдил да заплати още 30 лв.
Въззивният съд, без да е бил сезиран, се е произнесъл отново по въпроса за дължимата държава такса по чл. 270, ал. 1 ГПК /стар/, но въпреки това, го е сторил, което е недопустимо. Нещо повече, без да отменя или изменя първостепенния съдебен акт, който е и влязъл в сила, въззивният съд е осъдил повторно страните да заплатят държавна такса по чл. 270, ал. 1 ГПК /стар/ – Ж. П. П. в размер на 10 лв. и Р. А. П. – в размер на 20 лв.
В заключение, в тази част съдебният акт е недопустим и следва да бъде обезсилен, на осн. чл. 278, ал. 429, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 2 ГПК /нов/.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Р. А. П. чрез адв. Е от АК – С. З. против решение № 116/24.04.2008 г. на С. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 132/2008 г. по чл. 107 СК.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 278, ал. 429, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 2 ГПК /нов/ решение № 116/24.04.2008 г. на С. окръжен съд, имащо характера на определение, постановено по въззивно гр.д. № 132/2008 г. в частта по чл. 270, ал. 1 ГПК от 1952 г. /отм./, с което Ж. П. е осъден да запати допълнително държавна такса в размер на 10 лв., а Р. П. – 20 лв.
ИЗПРАЩА по компетентност на С. окръжен съд за разглеждане касационната жалба в частта й имаща характера на искане по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ относно разноските, присъдени по чл. 64 ГПК с въззивно решение № 116/24.04.2008 г. по гр.д. № 132/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: