2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
София, 12.09. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 200/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Хр.М. – пълномощник на [фирма]-И. М., срещу въззивно решение № 505 от 07.11.2011 год.на Апелативен съд П., постановено по гр.д.№ 566/2011 год.,с което е потвърдено решение № 96 от 24.01.2011 год.по гр.д.№ 2949/2008 год. на Окръжен съд Пловдив,с което е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] и [фирма] иск за признаване право на изкупуване на недвижим имот ПИ…..,находящ се в [населено място] за сумата 80 000 евро.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи,че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос – следва ли да се приеме,че е започнал да тече двумесечния преклузивен срок по чл.33 ал.2 ЗС при положение,че съсобственика е в невъзможност да разбере каква е действителната цена на която е извършена продажбата на имота,който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответните страни, чрез пълномощниците си, в представените писмени отговори по смисъла на чл.287 ГПК взимат становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.Претендират разноски.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приел,че ищецът е узнал за сключения между ответниците договор най-късно декември 2007 год.,а доколкото исковата молба е постъпила в съда на 21.04.2008 год.,то предвиденият в закона преклузивен двумесечен срок за упражняване на даденото му потестативно право е изтекъл и правото му на изкупуване е погасено.
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос.Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Основанието по т.1 на посочената разпоредба е налице,когато поставеният правен въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика. По поставеният въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика в следния смисъл : Неспазването на изискванията на чл.33, ал. 1 ЗС не прави договора за продажба нищожен,а дава право на съсобственика на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС на частта, продадена на третото лице, при спазване на визираните в закона предпоставки за това – съсобственикът може да изкупи продаденото“при същите условия“, при които продавачът-съсобственик я предлага на третото лице,като искът се предявява в двумесечен срок от момента на узнаване.В тежест на ищеца е да докаже обстоятелството,че искът е предявен в срока по чл.33 ал.2 ЗС,тъй като при пропускането му се погасява материалното му право на изкупуване.Това е така, защото съсобственикът изкупувач замества третото лице – приобретател.Поради това не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки за да е налице основанието по т.3. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
На ответниците разноски не се дължат,тъй като не са представени доказателства за направени такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 505 от 07.11.2011 год.на Апелативен съд П., постановено по гр.д.№ 566/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: