3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1057/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. С.,чрез пълномощника й адв.И.И. срещу решение Nо 4147 от 07.07.2011 г. по гр.д. Nо 5933/11 г. на Софийски градски съд,потвърждаващо решение № 205-ІІ-55 от 14.03.2011 год.по гр.д. № 7299/2010 год. на Софийски районен съд ,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. И. С. и В. Т. С. иск за делба на източно таванско помещение с площ от 32 кв.м. и западно таванско помещение с площ от 32 кв.м.,находящи се на кота + 5,56 м.в масивна двуетажна жилищна сграда,находяща се в [населено място],кв.”В.”ул.”…”№ ….Оставил е без уважението искането на касатора за разпределение по реда на чл.344 ал.2 ГПК на ползването на таванските помещения.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК,тъй като първоинстанционният и въззивният съд имат различно виждане и тълкуване на нормите.Цитира разпоредбата на чл.40 ЗУТ и чл.203 ЗУТ и твърди,че съдът не е съобразил всички събрани доказателства, преценявал ги е избирателно и ги е тълкувал превратно.
Ответната страна – Г. И. С. и В. Т. С. ,чрез пълномощника си адв.И.М. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение,въззивният съд е приел,че процесното таванско подпокривно пространство представлява обща част по предназначение на съществуващата между съделителите етажна собственост и до промяната на предназначението му не може да бъде предмет на съдебна делба.И тъй като по аргумент от чл.34 ЗС делба може да се иска и да се допусне само по отношение на реално съществуващи съсобствени обекти,като съществуването им следва да е налице към момента на последните устни състезания по делото,то делба на несъществуващи към този момент обекти/какъвто е настоящия/ е недопустима.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК. За пълнота следва да се посочи,че изложените от касатора твърдения не потвърждава застъпваната от него теза за въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а оспорва преценката на въззивния съд относно допустимостта на иска за делба на проектирани,но неизградени обекти.Доводите за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение,представляват оплаквания за незаконосъобразност , необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не представлява основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касационно обжалване.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос- материалноправен или процесуалноправен води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
При този изход на спора касаторът дължи направените в настоящето производство разноски от ответниците в размер на 1000/хиляда /лв.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 4147 от 07.07.2011 г. по гр.д. Nо 5933/11 г. на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА А. И. С. да заплати на Г. И. С. и В. Т. С. разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: