3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 30.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1234/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. О. Д. срещу решение № 96 от 01.07.2010 г. по в.гр.д. Nо 181/10 г. по описа на Търговищки окръжен съд ,в частта,в която е потвърдено решение № 151/30.04.2010 год.,постановено по гр.д.№ 1766/09 год. на РС-Търговище,с което е допусната делба между касатора и А. Ю. К. на гараж № …. с площ от…… кв.м.,изграден в сграда на [улица] [населено място] и на 14 броя движими вещи при равни квоти и на апартамент № …..,ет…..,вх.”….”,находящ се в [населено място], [улица],със застроена площ от …… кв.м.при квоти-……. ид.ч. за К. и ……. ид.ч. и е отхвърлен иска за делба на 11 броя движими вещи.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който има значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,както и въпрос разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на ВКС – № 755/22.01.1996 год. по гр.д.№ 809/95 год. на І г.о.Счита,че „разглеждането на въпроса ще допринесе до осъвременяването на обществените условия-възможността да бъдат придобити в индивидуална собственост недвижими имоти и вещи,придобити по време на брака,при наличие на предвидените от закона условия”.
Ответната страна – А. К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела за безспорно,че сумата от 845,09 лв.,представляваща жилищно спестовен влог на касатора е използвана за покупката на жилището.Досежно останалата част от сумата е приела,че липсват доказателства за произхода й,както и че представлява лични средства,тъй като теглените суми са различни от наличните по спестовните книжки на касатора.По отношение на гаража е прието,че действителната му пазарна цена е тази посочена в нотариалния акт и тя е заплатена от страните с пари от тегления кредит.Коя от страните изплаща кредита са облигационни отношения,които подлежат на уреждане във втората фаза по сметките.Тъй като не са представени доказателства,че движимите вещи – ТВ и Д. Нео,камера Д. Ви Си и пералня И. са чужди вещи,съдът не ги е изключил от делбата.
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване и не е формулирал въпрос. Основанията, на които се позовава касатора следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не посочва материалноправен или процесуалноправен въпрос, решението по което попада в обсега на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК./ТР № 1/2009 год.на ОСГК и ТК на ВКС/
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 01.07.2010 г. по в.гр.д. Nо 181/10 г. по описа на Търговищки окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :