3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 604
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело №571/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.К.С. – пълномощник на Л. Т. Ш. против определение № 323/13.10.2011 год.по гр.д.№ 942/2011 г./погрешно отразено като № 842/2011 год./ по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба вх.№ 21683/04.07.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът е следвало да вземе предвид действащата по време на подаването на касационната жалба разпоредба – чл.69 ГПК ,а не разпоредбата на чл.55 ГПК/отм./действаща към момента на предявяване на иска с оглед определяне на цената му.
Ответниците З. Т. Р. и Н. С. А. в писмения отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба.Правят искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на обжалваното определение в частта за разноските.Претендират направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 04.07.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 06.07.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота – 12764,10/л.9 от първоинстанционното производство/.Именно тази сума – 3191,25 лв., като цена на иска е обосновала извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от изхода на спора касаторът дължи на ответникът Р. направените разноски в настоящото производство в размер на 500/петстотин /лв.
По искането с правно основание чл.248 ал.1 ГПК настоящия състав не следва да се произнася,тъй като същото е от компетентност на предходния състав на ВКС постановил атакуваното определение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение 323/13.10.2011 год.по гр.д.№ 942/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.
ОСЪЖДА Л. Т. Ш. да заплати на З. Т. Р. направените разноски в размер на 500/петстотин/лв.
Делото да се докладва на предходния съдебен състав на ВКС за произнасяне по искането по чл.248 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: