1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 632
гр. София, 28.12.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 593 по описа за 2011г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. А. В., подадена чрез адв.П.В., срещу определение №572 от 20.05.2011г., по ч.гр.д. № 406/2010г., по описа на ПОС. С последното съдът се е произнесъл по подадената от жалбоподателя молба за допълване на определение № 216 от 01.07.2010г. по същото дело, като е потвърдил определение №789 от 15.02.2010г. на ПРС, постановено по гр.д.№3974/2008г. в частта на предявените искове по чл. 573 ал.2 от ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразножст на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по частната жалба Х. Г. В. и [фирма] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр.д.№406/2010г. по описа на ПОС е образувано по частна жалба на С. В. против определение №789 от 15.02.2010г., постановено по гр.д.№3974/2008г., на Районен съд – Перник, с което е прекратено производството по делото по предявените от ищеца искове по чл.124 от ГПК ведно със законните последици по чл.573 ал.2 от ГПК и по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договорна ипотека. Частният жалбоподател е твърдял с частната си жалба, че определението на районния съд е незаконосъобразно, доколкото съдът се е ограничил да обсъди недопустимостта на единия от двата предявени иска, а именно – отрицателният установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Твърденията на частния жалбоподател са били, че е предявен и втори кумулативно съединен иск – иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.първо от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Искането на жалбоподателя е било да се прецени допустимостта на този иск – по чл.26 от ЗЗД, и да се отмени определението на районния съд, с което е прекратено производството и по двата обективно и субективно съединени иска, като твърдението му е било, че се касае за кумулативно съединяване на искове. Въззивният съд по подадената частна жалба е обсъдил доводите на жалбоподателя по отношение на предявения установителен иск, като е счел същия за недопустим, поради липса на правен интерес и е потвърдил определението на районния съд. Липсва произнасяне по частната жалба, относно доводите в същата за неправилност на определението на районния съд относно прекратяването на производството по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД. С молба с вх.№ 4446 от 30.07.2010г. частният жалбоподател е поискал допълване на определението на ПОС. С определение № 379 от 08.12.2010г. ПОС е оставил молбата без разглеждане . Това определение е обжалвано пред ВКС. С определение № 130 от 04.04.2011г., по гр.д. №126/2011г. ВКС, ІІ ГО, е отменил определение № 379 от 08.12.2010г. на ПОС и е върнал делото за произнасяне по същество на молбата за допълване, като е дал изрични и задължителни указания на съда да се произнесе по същество на молбата и относно доводите за неправилност на определението на районния съд относно прекратяването на производството по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД. С атакуваното в настоящото производство определение ПОС отново е изложил съображения за недопустимост на отрицателния установителен иск по чл.124 от ГПК; отчел е акцесорния характер на искането по чл. 573 ал.2 от ГПК и е потвърдил прекратителното определение на ПРС без отново и въпреки задължителните указания на ВКС да се произнесе по молбата за допълване на първоначалното си определение в частта, досежно претенцията по чл.26 от ЗЗД.
В настоящото производство не следва да се направи проверка на основателността на искането за допълване на постановеното определение, въпреки горните констатации, доколкото липсва произнасяне по същество на искането за допълване на определението в тази му част.
Молбата за допълване е подадена в срок, подписана е от упълномощен адвокат, с представено по делото пълномощно, дадени са от ВКС указания, които са задължителни за по-долната инстанция, и поради това съдът е дължал произнасяне по същество на молбата за допълване.
Изложеното обосновава извод, че постановеното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на окръжния съд, за постановяване на ново определение по същество на направеното искане за допълване на определение №216/01.07.2010г.
Едва след приключване на производството по чл.250 от ГПК с влязъл в сила съдебен акт следва да се администрира и постъпилата частна жалба против определение №216/01.07.2010 г. като се изпрати за произнасяне на касационната инстанция. Последната следва да се разгледа след постановяването на определение по молбата за допълване на същото, доколкото доводите във втората частна жалба по съществото си касаят и обжалване на определението за прекратяване на производството по двата съединени иска.Изходът по втората частна жалба с вх.№4447/30.07.2010 г. е обусловен от изхода на производството по допълване на определение №216/01.07.2010 г., в каквато насока има направено искане и от страна на жалбоподателя.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение №572 от 20.05.2011г., по ч.гр.д. № 406/2010г., по описа на ПОС.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Перник, за постановяване на допълнително определение, на основание чл.250 от ГПК, по молбата на С. А. В. вх.№4446/30.07.2010 г., за допълване на определение №216/01.07.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 406/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: