1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
гр. София, 15.11. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 144 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. И., чрез пълномощника му адв. С. Г.-Т., срещу решение № I-96/01.11.2010 г., по в.гр.д. № 1215/2010 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, в която е отменено решение № 62/13.05.2010 г., постановено по гр.д. № 140/2008 г., по описа на Карнобатски районен съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Й. И., С. Ч. и К. Ч. на описаните недвижими имоти, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касатора в настоящото производство за делба на тези имоти.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – С. Я. Ч. и К. Г. Ч., чрез пълномощника си адв. З. М., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезите на т. 1 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, въпреки изрично дадените в тази насока указания от Бургаски окръжен съд, с разпореждане № 4865/16.12.2010 г. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице хипотезата по точки 1 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторът е приложил три решения на ВС, от които единствено ТР № 39/23.06.86 г., по гр.д. № 8/86 г., на ОСГК, попада в кръга на очертаната по-горе задължителна практика, която да е релевантна за допускане на касационното обжалване. В посоченото ТР е разгледан въпроса какво представлява изменение предназначението на обект-обща част в съсобствеността и начина, по който същото може да бъде постигнато. В атакуваното решение въззивният съд е приел, че не е налице промяна в предназначението на процесните помещения, предмет на иска за делба, представляващи общи части в съответната етажна собственост, включително и по посочения в цитираното ТР начин, което обуславя преценката на тези изводи по същество, т.е. произнасяне по правилността на решението. Следователно атакуваното въззивно решение не е постановено в противоречие с възприетото в приложеното към касационната жаба ТР № 39/86 г.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-96/01.11.2010 г., по в.гр.д. № 1215/2010 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: