1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София, 27.04. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 53 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Ц. и С. А. Ц., чрез пълномощника им адв. Б. П., срещу решение № 262/04.11.2010 г., по гр.д. № 474/2010 г. по описа на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 146/14.07.2010 г. по гр.д. № 24/2010 г. по описа на Районен съд Златоград в частта, в която е уважен предявения ревандикационен иск върху описания недвижим имот и производството по същия е било прекратено като недопустимо, а обжалваното решение в останалата му част е било оставено в сила като законосъобразно и правилно.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които са решавани противоречиво от съдилищата. Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите не са формулирали изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК те са преповторили по същество оплакванията си за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262/04.11.2010 г., по гр.д. № 474/2010 г. по описа на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: