1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 27.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 431/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. чрез адв.Е. срещу въззивно решение №349 от 24.02.2012г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1650/2011год. С това решение е потвърдено решение №2551 от 09.06.2011г., постановено по гр.д. № 148 по описа за 2009г. на В., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Д. Д. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо [община], че ищецът е собственик на недвижим имот: 158 кв.м. ид. части от следните имоти: ПИ …., ПИ № …, ПИ №….. и ПИ № …. по кадастралната карта на [населено място], образувани от имот, отреден за жилищно застрояване, в кв…., … микрорайон на [населено място], при твърдение за придобиването му по наследство от праводателя му Д. Н. Д., придобил го по силата на нот.акт №…, том…., дело №…./….г. за собственост върху жилище от сграда, построена върху парцел, ототреден за групово жилищно строителство, съгласно чл.55к от ЗПИНМ и пар.163 от ППЗПИНМ, и ищецът е осъден да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение в размер на 730,92лв., на основание чл.78 ал.З от ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос “когато правоимащият е заплатил цената на мястото, припадаща се на закупуваното от него на основание чл.55к ЗПИНМ жилище и тази цена е определена съгласно прието от съответния орган ценообразуване, придобива ли той съответни идеални части от мястото, отредено за жилищно строителство”. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като не му е известна практика по последния. Изложението преповтаря част от съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдът неправилно е приел, че наследодателят му е придобил жилището при условията на чл.55г, а не при условията на чл.55к ЗПИНМ/отм./ , както и , че неправилно не е зачел отразеното в констативния акт отбелязване на основанието, на което е придобита собствеността. В тази насока навежда и довод за неправилна правна квалификация на спора или произнасяне по непредявен иск.
Ответната страна [община] не взема становище .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Производството е по предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено спрямо [община], че ищецът е собственик на недвижим имот: 158 кв.м. ид. части от следните имоти: ПИ ….., ПИ № ….., ПИ №….. и ПИ № …. по кадастралната карта на [населено място], образувани от имот, отреден за жилищно застрояване, в кв…, …. микрорайон на [населено място]. Ищецът претендира право на собственост върху идеални части от дворното място около изградения жилищен блок въз основа на придобито такова право от неговия праводател – баща му Д. Н. Д.. Последният се легитимира като собственик на апартамент №…, находящ се в блок … в района на казармите, вх. …, ет…, като от заключенията от СТЕ се установява че се касае за апартамент № …, находящ се в [населено място], [улица]. Легитимиращият титул за собственост е констативен нот. акт № …, том…., дело №…/….г., с който наследодателят на ищеца е признат за собственик на процесния имот /жилище/, ведно с 7.875% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като в нотариалния акт е посочено, че същият е издаден на основание чл.55к от ЗПИНМ/отм./ и пар.163 от ППЗПИНМ/отм/.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен като неоснователен, въззивният съд е съобразил нормата на чл.55к от ЗПИНМ/отм./, съгласно която “изпълнителният комитет на ОбНС по искане на жилищно-строителни кооперации, на отделни кооператори или на лица, включени в групов строеж, след вземане на обяснения от заинтересуваните собственици и строителите може да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища по действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището част от мястото и подобренията в него по цена, съгласно нарочната тарифа по чл.55б, а въз основа на решението на ИК на ОбНС/каквото в случая липсва/ нотариусът издава нотариален акт за собственост”. Съобразил е и нормата на § 163 от ППЗПИНМ/отм./, с която се допълва процедурата и се уточняват детайлите, като изрично е предвидено, че текстът на разпоредбата се прилага само за завършени жилища, собствеността на които не е придобита по общия законен ред. Съдът след анализ на доказателствата е приел за установено, че имотът, върху който е изграден жилищния блок, е бил одържавен още през 1928г. с Указ № 9/07.02.1928г. на Ц. Б. I., като в случая не е налице отчуждаване по ЗПИНМ и ППЗИПНМ, а имотите са били държавни и предаването им е извършено по реда на чл.15 ал.1 от Правилника за държавните имоти; че с решение № …/…г. към протокол № …/по преписка вх.№ …../…г. на Комунално стопанство/, ВГНС е отстъпил на ОНС част от терена на бившия „О.” за комплексно групово жилищно строителство на 3-те обследвани жилищни блока, за тяхно изпълнение от ОСУ „М.” като конфекция; че с разпореждане № …/……г. на М., имотите са били предадени безвъзмездно на ВГНС за жилищно строителство;че с билет за строеж №…/….г. на СП“Ж.“ се позволява да направи трите блока, именно като жилищна конфекция тип 1; че е било взето решение № ../….г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя за описаните в него обекти/трите блока, сред които и този, в който ищецът притежава апартамент/ , както и, че няма данни в полза на наследодателя на ищеца да е отстъпено това право; че Д. Н. Д. е закупил апартамент, в цената на който е включено и правото на строеж, но само върху мястото, върху което е построена сградата. Последният извод съдът е обосновал въз основа на заключението на вещото лице по ССЕ, според което в калкулацията на апартаментите/вкл.този, придобит от праводателя на ищеца/ се включват и идеални части от стойността на терена за строителство, както и въз основа на данните, отразени в „Справка за окончателното ценообразуване на Гр.Стр. „К” – блок.. Тип … С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът е обосновал извод, че наследодателят на ищеца е придобил жилището при условията на чл.55г от ЗПИНМ/отм/.Отчел е, че по силата на тази норма нотариусът издава нотариален акт за собственост, с който констатира правото на собственост, възникнало въз основа на покупко-продажба, като този акт само установява осъществяването на определени факти /в случая – заплащането на апартамента и частта от земята, върху която е изграден жилищния блок/. Обосновал е извод, че съгласно посочената разпоредба, купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части на сградата, построена върху държавна земя, като е посочил, че с оглед характера на акта като констативен такъв, е ирелевантно отразеното в него основание за издаването му. Като е отчел констативния характер на нотариалния акт за покупко-продажба на жилище в построената сграда, и липсата на законова възможност за придобиване от страна на наследодателя на ищеца на идеални части от прилежащия към сградата терен, отреден за групово жилищно строителство, съдът е обосновал решаващия си извод, че наследодателят на ищеца, респективно ищецът по силата на наследствено правоприемство, не е придобил собствеността върху спорните ид.части от околоблоковото пространство.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Твърдението, че на касатора не е известна практика по приложение нормата на чл.55к ЗПИНМ/отм/ не може да обоснове извод за наличие на основанието по чл.280 т.3 ГПК.
Не на последно място доводите на касатора във връзка с поставения правен въпрос не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Същите са релевантни за изхода на спора, тъй като представляват едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на поддържаното от касатора възражение. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №349 от 24.02.2012г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1650/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: