2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 15.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 228/2012 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.М.Х. – пълномощник на С. Ц. Д. против определение № 79/29.02.2012 год.по гр.д.№ 76/2012 г.по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.,с което е оставена без разглеждане касационната й жалба вх.№ 12069/12.12.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът е следвало да вземе предвид действащата по време на подаването на касационната жалба разпоредба – чл.69 ГПК ,а не разпоредбата на чл.55 ГПК/отм./действаща към момента на предявяване на иска с оглед определяне на цената му.
Ответниците С. И. К. и С. Г. К. в писмения отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба.Претендират направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Атакуваното определение е правилно .Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 12.12.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Вещните искове са оценяеми.Искът е предявен на 24.10.2006 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота.Именно тази сума, като цена на иска е обосновала извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК,като съставът е взел предвид както данъчната оценка на имота – 3760 лв./л.4 от първоинстанционното производство/,така и данъчната оценка на имота – 5233,90 лв.посочена в н.а.№ ….,т…..,д……/…… год.за покупко-продажба на същия.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
В зависимост от изхода на спора касаторът дължи на ответниците К. направените разноски в настоящото производство в размер на 150/сто и петдесет /лв.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 79/29.02.2012 год.по гр.д.№ 76/2012 г.по описа на Върховен касационен съд,Іг.о.
ОСЪЖДА С. Ц. Д. да заплати на С. И. К. и С. Г. К. направените разноски в размер на 150/сто и петдесет/лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: