2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 19.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 555/2012година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. чрез адв.В. и по касационна жалба на С. П. Д. и Н. С. Г. чрез адв. Ц. против въззивно решение № 350 от 23.01.2012г. по в.гр.д.№ 186/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. С това решение е отменено решение № 167 от 26.02.2008 г. , постановено по гр.дело № 273/2005г. на Старозагорския районен съд в частта, в която е признато за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от общите части на сградата в гр. Ст.З. [улица] ,У… …,… в кв…. по сега действащия план на града,включително и от таванското помещение и е постановено ново по същество, с което на основание чл.40 ЗС е признато за установено по отношение на Н. С. Г. , М. Т. Р., В. Т. Я. и С. П. Д., че В. П. Л. е собственик на 18,5 % ид.ч. от общите части на сградата в гр.Ст.З. [улица] ,У….,….. в кв….. по сега действащия план на града, включително и от таванското помещение; решението в останалата част е потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационните жалби са подадени след 21.12.2010г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. По искове с правно основание чл.40 ЗС, които имат за предмет определяне дела идеални части от общите части на сградата на собственик, съответен на стойността на неговия обект, цената на иска се определя на основата на данъчната оценка на притежавания от ищеца обект в етажната собственост. В първоинстанционното производство по делото/ л.12/ е приложено удостоверение за данъчна оценка , съгласно което данъчната оценка на собствения на ищеца недвижим имот е 16162,30лв., поради което и цената на иска, определена по чл. 55 ал. 1, б. „б“ ГПК /отм/ (искът е предявен при действието на отменения ГПК) , е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота или 4040,58лв. – тоест под 5000лева. Ето защо подадените жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Н. С. Г., подадена чрез адв.В., и на С. П. Д. и Н. С. Г., подадена чрез адв. Ц., против въззивно решение № 350 от 23.01.2012г. по в.гр.д.№ 186/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора..
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :