5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 392/2011 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Р.Д. като процесуален представител на Т. А. М., И. М. П., К. П. Й. и А. П. К. от [населено място] срещу определение № 1989 от 28.06.2011г. по в. ч. гр. д. № 1068/11г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 4758 от 01.04.2011г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 590/10г.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му по подробно изложени в жалбата оплаквания. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите излагат съображения, че процесуалният въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск при спорове между собственици и ползватели на земеделски земи, както и въпросът за действието /конститутивно или само установително/ на решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г., са съществени за конкретния спор. В случая те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовават се на определение №346/09.10.2008г. на ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д.№ 1473/2008г.,определение №513 от 10.11.2008г. на ВКС ІГО, постановено по ч.гр.д.№842/08г. и определение №377/30.098.2010г. на ВКС ІІ ГО, постановено по ч.гр.д.№359/10г.
Ответникът С. В. В. чрез пълномощника си адв.Т.И. взема становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Ответникът С. С. В. чрез пълномощника си адв.Ив.И. взема становище за неоснователност на частната касационна жалба.
Ответникът В. С. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото е образувано по отрицателен установителен иск на лица, които твърдят, че имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, изкупена от ответниците на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да са налице предпоставките на посочената норма. С въззивното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по така предявения иск поради недопустимост на същия с оглед липсата на правен интерес. Решаващият извод на двете инстанции по същество е обоснован с това, че решението на ПК /сега ОСЗ/, което е издадено в полза на ищците, е постановено по реда на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г., същото има конститутивно действие, с издаването му административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила. При въведеното твърдение, че ответниците владеят имота, за защита на претендираното право на собственост ищците разполагат с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, поради което с оглед липсата на правен интерес предявеният отрицателен установителен иск за собственост е недопустим. Въззивният съд е посочил и това, че дори и да се приеме, че решението няма конститутивно действие и процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила, то за ищците отново не е налице правен интерес, тъй като искът е преждевременно предявен поради липсата на годен обект за съдебна защита.
Разрешените въпроси за допустимостта на иска и действието на решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г. са съществени за изхода на конкретния спор. Те са разрешавани противоречиво от съдилищата, а в случая са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – чл. 280, ал. 1, 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне.
Касаторите се позовават на определение №346/09.10.2008г. на ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д.№ 1473/2008г.,определение №513 от 10.11.2008г. на ВКС ІГО, постановено по ч.гр.д.№842/08г. и определение №377/30.098.2010г. на ВКС ІІ ГО, постановено по ч.гр.д.№359/10г.
В първото посочено определение състав на касационния съд е застъпил становището, че решение на ПК, постановено по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г., в което липсва индивидуализация на имота чрез граници и съседи и към което не е приложена императивно изискуемата скица на имотите, обект на възстановеното право на собственост, е такова, с което само се признава правото на възстановяване върху земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същото не може да се окачестви като такова с конститутивно действие и с правна последица – възстановяване на правото на собственост. Предвид това след като не е налице отделна самостоятелна вещ, правото на собственост върху която да е предмет на защита с иск по чл. 108 ЗС, то и за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, целящ да отрече правото на ответниците да придобият като ползватели собствеността на подлежащия на възстановяване имот.
В определение №513 от 10.11.2008г. на ВКС ІГО е споделено същото становище.
В третото определение състав на ВКС е приел също, че решение на ПК, постановено по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г., в което липсва индивидуализация на имота чрез граници и съседи няма конститутивно действие, именно защото не е налице индивидуализация на обекта на собственост. С оглед изложеното обаче приема , че не е налице и правен интерес от защита на спорното право към този момент.
Настоящият състав споделя становището, застъпено в определение №346/09.10.2008г. на ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д.№ 1473/2008г. и определение №513 от 10.11.2008г. на ВКС ІГО, постановено по ч.гр.д.№842/08г. Решението , постановено по реда на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията преди ЗИД ЗСПЗЗ-ДВ бр.68/30.07.1999г., в което липсва индивидуализация на имота чрез граници и съседи и към което не е приложена императивно изискуемата скица на имотите, обект на възстановеното право на собственост няма конститутивно действие, а само установително действие – че се признава правото на възстановяване върху земи по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила. Когато подлежащите на възстановяване земи попадат в терени, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.), в сила към постановяване и на процесното решение от 1998 г., възстановяването на правото на собственост е при условията на § 4 – 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4к в първоначалната й редакция – ДВ, бр. 98 от 1997 г., предвижда изработването на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При неприключила реституционна процедура ищците не могат предявят нито ревандикационен иск, нито положителен установителен иск за собственост. Поради това за същите е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, за да отрекат правата на ползватели или правоприемници на ползватели, претендиращи, че правото им на ползване е трансформирано в право на собственост на осн. § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
На следващо място от данните по делото се установява, че между страните е налице спор относно това дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота , попадащ в терен по §4, съответно налице ли са предпоставките по §4а за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Този спор не може да се разреши в рамките на административното производство. След като административният орган е зачел правата на ползвателите, бившите собственици, на които правото на възстановяване е признато с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, няма да получат заповед за възстановяване на собствеността. Възникналият спор за материално право, следва да се разреши в исковото производство по предявения отрицателен установителен иск. След разрешаването на този спор и с оглед неговия изход, административният орган ще бъде длъжен да зачете правата по решението, ако такива бъдат установени, и да издаде заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на лицата с признато право на възстановяване на собствеността.
С оглед гореизложеното частната жалба е основателна.
Определението е неправилно.
Същото, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1989 от 28.06.2011г. , постановено по в. ч. гр. д. № 1068/11г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 1989 от 28.06.2011г. , постановено по в. ч. гр. д. № 1068/11г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4758 от 01.04.2011г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по гр. д. № 590/10г.
Връща делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: