1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 09.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 219/2011 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Т., Н. И. С., Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г. и Д. Д. Н. чрез пълномощника им адвокат С. Л. , срещу въззивно решение №1311 от 08.11.2010г. по в. гр. д. № 1221/10г. на В.. С последното е потвърдено Решение № 1067 от 29.03.2010г. на В., постановено по гр.д.№ 1150/2009г., с което е отхвърлен предявеният на основание чл.124 от ГПК от И. С. Т./ починал в хода на процеса и заместен от наследниците си С. И. Т. и Н. И. С./, Т. Д. Д., Д. Г. Г., Д. Д. Г. и Д. Д. Н. против И. И. Р. и П. М. Р. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че И. И. Р. и П. М. Р. НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 177 кв.м. от ПИ № 445 по ПНИ на СО „Ментеше”, при граници на частта: ПИ № 1219, ПИ № 444, път и останалата част от ПИ № 445, очертана в червен цвят на скицата на лист 96 от първоинстанционното дело, която е приподписана от съда и съставлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния и прицесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 от ГПК като касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по въпроса от кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – дали от 22.11.1997 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или от датата, на която с решение на ПК, респ. заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е възстановена собствеността. Позовава се на противоречие на атакуваното решение с решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д.№ 396/2009г. на ВКС, І ГО.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл и по въпроса за “способите за доказване наличието на сграда като основание за трансформиране на право на ползване в право на собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ”. Според касаторите произнасянето по посочения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба – И. И. Р. и П. М. Р. , изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е допустима.
За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, съобрази следното:
Спорът по делото е за 177 кв.м. от бивш земеделски имот, възстановен на ищците в стари реални граници като имот № 100 по плана на новообразуваните имоти в м. “М.”, землището на[жк], която част попада в имот № 445 . Ответниците претендират придобиване на правото на собственост по отношение на целия имот №445 по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, което обосновава правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от страна на ищците. При условията на евентуалност претендират придобиване на собствеността на основание изтекла в тяхна полза десетгодишна давност.
За да достигне до извода, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че ответниците са осъществили пълно и главно доказване на твърдението си, че са собственици на процесния имот на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Приел е, че са налице предпоставките на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост: че на ответниците надлежно е отстъпено право на ползване с ПМС, че изградената в периода 1981-1982г. постройка отговаря на изискванията на закона имотът да се счита застроен със сграда, че са заплатили имота в предвидените в закона срокове. За да достигне до извода, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, въззивният съд е приел, че е основателно и евентуалното възражение на ответниците за придобиване на имота на основание давностно владение. Счел е, че придобивната давност по отношение на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ започва да тече от 22.11.1997 г. (датата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ), като от тази дата до датата на предявяване на иска (03.02.2009г.) в полза на ответниците е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок – те са упражнявали необезпокоявано фактическата власт върху имота като давността не е била прекъсвана или спирана.
Настоящият състав на ВКС, І ГО, намира, че соченото от касаторите основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице, но следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съображенията за това са следните:
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правните въпроси от значение за изхода по конкретно дело, разрешени в обжалваното решение, са от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането им допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в посочените насоки във връзка с поставения въпрос за “способите за доказване наличието на сграда като основание за трансформиране на право на ползване в право на собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ” никакви конкретни доводи не са изложени, а само е цитиран законът, поради което следва да се приеме, че това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Следва да се има предвид ,че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изисква същественият за делото въпрос да е от такова естество, че да оправдава разглеждането му и произнасянето и от трета съдебна инстанция с цел да се постигне точно прилагане на закона, установяване на постоянна съдебна практика или преосмисляне на съществуващата такава. Тези условия в случая не са налице, тъй като по спорове между възстановени собственици и лицата, на които имотите са били предоставени за ползване с актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, както и за необходимите и достатъчни доказателствени средства в производствата по тези искове, практиката на съдилищата е обилна, спорните въпроси са изяснени и преодолени, така че не е необходимо произнасянето по още един от тези идентични случаи и от Върховния касационен съд. Отделно от това, поставеният от касаторите въпрос за необходимите и достатъчни доказателства при позоваване на нормата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е релевантен за изхода на спора, но по съществото си представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Във връзка с доводите за разрешаване на въпроса за началния момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представено решение № 373/21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, в което е прието, че владението, установено след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобиване на земеделски имот по давност, но само ако към датата на установяването му имотът вече е бил възстановен на бившите му собственици, т. е. ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността с оглед принципа, че срещу този, който не може да води иск давност не тече. Налице е противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ с така изразеното становище, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос от кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – дали от 22.11.1997 г., когато влиза в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или от датата, на която с решение на ПК, респ. заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановена собствеността.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1311 от 08.11.2010г. по в. гр. д. № 1221/10г. на В..
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 61,50лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :