3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София, 25.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 898/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.М.Б. – процесуален представител на Д. Б. Д.,срещу решение № 608 от 28.12.2009 год.на Окръжен съд – Благоевград ,постановено по в.гр.д.№ 822/2009 год.,с което е обезсилено решение № 3063/4.06.2009 год. на Районен съд – Благоевград,постановено по гр.д.№ 633/07 год. и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 ,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпрос,който изведен от съдържанието най-общо се отнася до това – при неостраняване нередовност на исковата молба,оставена без движение във въззивното производство ,с какъв по степен акт следва да се произнесе съдът.
Ответната страна – Н. Л. К. и Я. С. К. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.л.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,въззивният съд е приел,че ищецът,сега касатор не е отстранил недостатъците на исковата молба в обстоятелствената й част досежно индивидуализацията на процесните имоти по действащата кадастрална карта на [населено място] от 2006 год.,поради което не е определен и предмета на спорното материално право.Отчитайки процесуалното бездействие на ищеца съдът е извършил съответните процесуални действия – обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Съдържанието на изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Цитираната от касатора съдебна практика – ТР № 1/2001 год.,като основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1,т.1 ГПК е относима към съществения процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд,но не в противоречие,а съобразно тази практиката :Исковата молба, трябва да съдържа белезите, които индивидуализират субективното право – правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, които касаторът, в качеството си на ищец е длъжен да посочи, чрез основанието и петитума на иска, защото без уточнен предмет на делото исковият процес не може да се развие законосъобразно.В този смисъл са били изискванията на съда към касатора-ищец, който го е сезирал с искова молба , с неуточнен предмет.Съгласно приетото в т. 4 от ТР № 1/2001 год., в този случай въззивният съд е бил длъжен да остави исковата молба без движение до отстраняване на тази нейна нередовност и едва след това да постанови решение по подадената пред него въззивна жалба.И в случаите на неотстраняване недостатъците на исковата молба ,въззивния съд с решение обезсилва първоинстанционното решение,а не с определение/ каквито са твърденията/,защото обезсилва равен по степен съдебен акт.
Не е налице и второто основание , на което касаторът се е позовал с изложението – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК,според което на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по който е постановено влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.Приложените решения са неотносими ,тъй като те уреждат други правни спорове между същите страни.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 608 от 28.12.2009 год.на Окръжен съд – Благоевград ,постановено по в.гр.д.№ 822/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: