3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278-А
София, 17.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 162/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. Ц., подадена чрез адв.Д., срещу определение № 1073 от 10.06.2011год. по ч.гр.д.№ 1603/2011год. на САС, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 26.01.2011г. на СГС по гр.д.№7266/10г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска. В жалбата са изложени оплаквания за нищожност,недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В същата е посочено, че с атакуваното определение СГС се е произнесъл по уточнения от съда въпрос “налице ли е правен интерес и съответно допустим ли е отрицателен установителен иск, предявен от лице, претендиращо собственост върху недвижим имот на основание наследство и земеделска реституция, против лице, което му противопоставя право на собственост, основано на чл.17а З., когато административната процедура не е приключила” в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 90/05.05.2011г. по гр.д.№846/10г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК – основание по чл.280 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
С обжалваното определение, с което е потвърден актът на първоинстанционния съд, съдът е приел, че предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот – чл. 124, ал. 1 ГПК, е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Обосновал е изводът си с това, че поради неприключилата административна процедура по възстановяване на собствеността искът се явява преждевременно предявен, както и поради това, че за ищеца е налице друг път за защита.
Настоящият състав на ВКС, І ГО, намира, че така постановеният акт е валиден и допустим, но неправилен, тъй като обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – претендирани от ответника вещни права върху същия имот, основани на нормата на чл.17а З.,който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ответникът противопоставя по отношение на спорния имот. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание окончателно да придобие права върху спорния имот с приключване на реституционната процедура. Именно с оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, и решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, и двете постановени в производство по чл.290 от ГПК. Този порок на атакуваното определение обаче не може да бъде саниран в настоящото производство. Съображенията за това са следните:
Предявеният от жалбоподателката отрицателен установителен иск за собственост е оценяем. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по иск за собственост върху имот се определя въз основа на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. С молба от 12.10.2010г., депозирана пред първостепенния съд при образуване на производството, сама ищцата е посочила цената на предявения иск – 406 лв., определена съгласно представеното от нея удостоверение за данъчна оценка на лист 171 .
Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение, което следва да се постанови по предявения иск е с цена до 5000 лв. и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК решението не подлежи на касационен контрол. Поради това на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 от ГПК определението на въззивния съд също не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Р. Д. Ц., подадена чрез адв.Д., срещу определение № 1073 от 10.06.2011год. по ч.гр.д.№ 1603/2011год. на САС и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 131/2012год. по описа на ВКС,І г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: