О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
гр.София, 24.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 185/2012година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 1632 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 25.11.2011год. по в.гр.дело № 1234/2011год., с което е потвърдено решение № 555 от 21.02.2011год., постановено по гр.дело № 11707/2010год. по описа на Пловдивски районен съд. С последното е отхвърлен искът за делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], Пловдивска област, [улица], цялото с площ от 864кв.м., представляващо У. … от кв… по плана на [населено място] при граници: улица,У. ….,У. ….,У. ….,У….. и У. ….., без построената в дворното място двуетажна двусекционна жилищна сграда.
Недоволни от въззивното решение са касаторите К. К. Т. и Е. К. В., представлявани от адвокат А., които го обжалват в срок. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по материално-правния въпрос – “подлежи ли на делба дворно място – У., върху което е построена жилищна сграда, разделена на етажи, които са собственост на отделните съсобственици на терена”. Във връзка с поставения въпрос касаторите се позовават на ППВС №2/1982г. , съгласно което съсобствен парцел,образуван по регулация от два или повече съседни имоти /при режима на ЗТСУ/отм//, който парцел е застроен с две или повече жилищни сгради,не може да бъде предмет на делба, и на P №236 от 16.04.1985г. на ВКС ІІГО, в което се приема, че при делба на съсобствен парцел няма пречка той да се постави в дял на притежателя на жилищната сграда в него. Според касаторите поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със постоянната съдебна практика и е разрешаван противоречиво от съдилищата. Поддържат се и доводи, че неправилно съдът е приел наличието на етажна собственост, както и, че дори да се приеме, че дворното място е обща част, то при установената от вещото лице възможност от процесното дворно място да се обособят две самостоятелни У.-та с необходимата и достатъчна площ и лице, които да обслужват поотделно двете секции на жилищната сграда, то делбата е допустима.
Ответниците по касация А. И. К. и Л. И. К. не вземат становище по въпроса дали са налице или не предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Предмет на делото е иск за делба – първа фаза по допускането.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че всеки от съсобствениците притежава самостоятелен етаж от жилищната сграда, поради което и същата е в режим на вертикална съсобственост, като подходите за самите етажи са с отделни входове. При така установеното и с оглед нормата на чл.38 от ЗС , съгласно която при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни съсобственици, общи на всички съсобственици са и земята и дворното място, в което е построена сградата, съдът е приел, че делбата на дворното място е недопустима. Посочил е, че общите части нямат самостоятелно юридическо съществуване, поради което не могат да бъдат предмет на делба. Дори и да се приеме, че самото дворно място отговаря на изискванията на чл.19,ал.1 и 4 от ЗУТ за лице и площ за образуването на два самостоятелни У., то самата сграда попада и в двата У. и не отговаря на условията за допускане на делбата. Процесното дворно място представлява обща част по предназначението си и същото обслужва сградата. Щом не е променено предназначението на дворното място, то остава такова и представлява обща част.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното:
Въпросът “подлежи ли на делба дворно място – У., върху което е построена жилищна сграда, разделена на етажи, които са собственост на отделните съсобственици на терена” е обуславящ решаващите изводи на съда, поради което следва да се приеме, че е във връзка с него е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Специфичните предпоставки, поддържани от касатора са т.1 и т.2 на чл.280 ГПК. В случая същите не са налице по следните съображения:
Основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице тогава, когато даденото от въззивния съд разрешение на обуславящ изхода на делото правен въпрос е в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С ППВС №2/1982г. , на което се позовават касаторите , се приема, че след като сградите са собственост на отделни лица, то дворното място е тяхна обща част по предназначение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността не е допустима делба на обща част на сградата. Даденото с въззивното решение разрешение на въпроса не е в противоречие с посоченото. Следва да се има предвид, че в процесния случай няма данни, а дори и твърдение за това по отношение на урегулирания поземлен имот да е налице приключила процедура по чл.201 ал.3 ЗУТ. За да се раздели урегулираният поземлен имот, когато е застроен със сгради, всяка от които е на лице, участвуващо в съсобствеността на мястото, е необходимо да се проведе процедурата по чл. 201 ЗУТ и да се одобри частично изменение на П. като се формират два или повече имота, които да отговарят на строителните правила и норми по площ, лице и конфигурация на сградите. Тази процедура следва да се проведе преди решението по допускане на делбата, тъй като тя има значението на изключването на земята от режима за общите части в етажна съсобственост – чл. 37 и сл. от Закона за собствеността и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделната сграда. Процедурата по Закона за устройство на територията в случая не е проведено, поради което и извода на въззивния съд за недопустимост на делбата на дворното място е законосъобразен и не е в противоречие с даденото разрешение в цитираното постановление.
Следва да се има предвид, че решението, на което се позовават касаторите, е неотносимо, касае различна фактическа обстановка при това при действието на ЗСГ/отм/, поради което и не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, в твърдения от касаторите смисъл.
Останалите доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1632 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 25.11.2011год. по в.гр.дело № 1234/2011год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: