1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 18.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 402/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. П. чрез адвД.И. – процесуален представител, срещу въззивно решение от 02.11.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 3728/2010год. С това решение е потвърдено решение от 30.12.2009г., постановено по гр.д. № 36244 по описа за 2008г. на СРС, с което е допусната делба на жилище, находящо се на втория етаж на двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], състоящо се от стая и кухня, при съседи: ап. на д-р А., от две страни – общ двор, Р. и С. П., отдолу- наследници на А. З., отгоре -покрив, ведно с 1/2 ид.част от таванските помещения при граници: таван на д-р А., отгоре-покрив и отдолу – жилището, ведно с 1/4 ид.част от избата, при граници: изба на д-р А., изба на наследници на А. М. и вход, ведно с 1/2 ид.част от клозет, находящ се на втори етаж, непосредствено до гореописания имот, застроен на 30,15 кв.м. и самостоятелно обособена барака, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място с площ от 278, 40 кв.м, съставляващо У. ….., а по скица ПИ …., кв….. по плана на [населено място], м.“Д. м.“, при съседи на мястото : улица , У. …., У. ….., У. …., а по скица : У. ….., У. ….. и У. ……, при квоти по 1/6 ид.част за Д. П. и И. Г. и 4/6 ид.части за М. П..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.69 и чл.79 ЗС и по-конкретно: с какви действия владеещият имота съсобственик следва спрямо другите съсобственици да манифестира промяната в намерението си за своене и на техните идеални части ,как следва да прояви това намерение спрямо сънаследник,който трайно се е дезинтересирал от имота, снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка представлява ли действие, с което се демонстрира това намерение и как следва да се цени признанието на друг сънаследник,чийто идеални части също са обект на претенцията да са придобити по давност, и има ли същото характер на нотификация на новия титул за собственост, както и по процесуалноправните въпроси : длъжен ли е първоинстанционният съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и задължен ли е въззивният съд да разгледа всички заявени с въззивната жалба оплаквания.
Ответната страна И. Г. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за основателност на касационната жалба.
Ответната страна Д. П. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Производството е делбено-първа фаза по допускане на делбата. Образувано е по предявен от Д. П. против М. П. и И. Г. иск за делба на наследствен имот.
Установено е, че процесното жилище е придобито по време на брака на М. П. и С. Д. П.. Последният починал през 1993г. и оставил за наследници съпругата си М. П., дъщеря И. Г. и син от предишен брак – Д. П.. Установено е също, че след смъртта на наследодателя в жилището останали да живеят съпругата и дъщерята. Ответницата П. живее в жилището и понастоящем, а ответницата Г. две-три години преди завеждане на делото се омъжила и се преместила да живее на друго място. В това жилище не е живял ищецът, а само идвал да види сестра си. През 2008г. ответницата П. подала молба за снабдяване с нотариален акт за собственост на целия имот по обстоятелствена проверка. В хода на процеса същата е поддържала, че е придобила идеалните части на ищеца и ответницата Г. по давност, тъй като владее целия имот повече от 10 години явно и необезпокоявано, като е демонстрирала намерението си за своене . Ответницата Г. не е оспорила възражението на майка си, че е едноличен собственик на целия имот. Това възражение е оспорено от ищеца.
С атакуваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на процесния имот при квоти 4/6 ид.части за М. П. – преживяла съпруга, и по 1/6 ид.част за всяко от децата Д. П. и И. Г..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с прекратяване на брака между въззивницата и общия наследодател, бездяловата съсобственост върху имота е трансформирана в обикновена при равни квоти – чл. 27 СК / отм/. Делът на С. П. е наследен от наследниците му по закон, като всеки от тях, е получил по 1/3 идеална част от едната втора или по 1/6 ид.част. По отношение на идеалните части от него, които са придобити по наследство от С. П. от другите съделители, П. е държател, а не владелец т.е. не се предполага намерението й да ги държи като собствени. Като държател, тя не може да придобие техните идеални части по давност, освен ако не промени държанието си във владение / interversio possessions/. За да стане това обаче, не е достатъчно държателят да реши да владее сам за себе си, за каквото решение свидетелства представената по делото молбата декларация за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и показанията на св. П. и П.. Необходимо е държателят да манифестира волята си да преобърне държанието във владение пред досегашните владелци / в случая въззиваемите/ и да извърши действия, които отричат това им качество. Доказателства за тези обстоятелства по делото не са събрани – отговорът на нотариалната покана на Д.П. , в който М. П. заявява, че е собственик на целия имот , е съставен и достигнал до него след подаване на исковата молба и поради това неотносим, а никой от свидетелите не твърди, че П. е заявявала на другите съсобственици , че имотът е неин, нито описва нейни действия, които да са несъвместими с тяхната власт. Приел е също, че извършването на ремонти и плащането на данъци / и то не за целия имот, предвид представените от Д. П. квитанции/, не представляват такива действия. С оглед изложеното, обосновал изводите си за недоказаност на претендираното от съделителката П. право на изключителна собственост върху делбения имот .
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Не е налице и противоречиво решаване на поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл.69 и чл.79 ЗС, както и във връзка с поставените процесуалноправни въпроси относно правомощия на първата и на въззивната инстанция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа , че е налице противоречиво разрешаване на поставените от него въпроси с даденото в приложените решения и определения на ВКС. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.2 ГПК е налице и въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
В случая приложените съдебни актове съдържат изразено становище по поставените в изложението въпроси , но крайните резултати са обусловени от конкретиката на спора и събраните доказателства и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл. На следващо място поставените от касатора въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с трайната и уеднаквена практика на ВКС.
Не на последно място поставените от касатора въпроси за допустимите доказателствени средства и как следва да се ценят същите според настоящия състав не може да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставлява оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Същите са релевантни за изхода на спора, тъй като представляват едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на поддържаното от касатора възражение. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с представената съдебна практика, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 02.11.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 3728/2010год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: