1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 07.05.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 208 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. П. чрез адв. И. и по частна жалба на адв. Н. А., действащ лично и като пълномощник на В. Х. А. – А., срещу определение №398 от 02.12.2011г., постановено по гр.д. № 813/2011 г., по описа на ВКС, с което са оставени без разглеждане подадените от тях касационни жалби вх. № 8667 от 13.04.2011г. и вх. № 10588 от 09.05.2011 г., срещу решение № 428 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 2637 по описа за 2010 г. на Окръжния съд – [населено място], с което е оставено в сила решение № 371 от 08.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 1616 по описа за 2006 г. на Районния съд – [населено място].
С частните жалби се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се в частната жалба на А. П., че по отношение определяне цената на иска съставът на ВКС не е съобразил,че същата е определена от ищеца към момента на предявяване на иска на сумата 15000лв., представляваща ? от пазарната цена на процесния апартамент – 60000лв., както и, че върху тази цена на иска е внесена и съответната държавна такса. Приложените на лист 172 от първоинстанционното дело удостоверения за данъчна оценка са за ограниченото вещно право на строеж и то към момент, когато същото не е реализирано в пълен обем. В частната жалба на адв. Н. А., действащ лично и като пълномощник на В. А., се поддържа, че данъчната оценка на процесния апартамент е в размер 20385,86лв. съгласно удостоверение на [община]-“местни данъци и такси” –изх.№ [ЕГН] от 27.07.2006г,съответно цената на иска е в размер 5091,47лв. Искането и в двете частни жалби е за отмяна на определението и разглеждане на касационните жалби.
Д. и М. С. вземат становище за неоснователност на частната жалба, подадена от адв. Н. А., действащ лично и като пълномощник на В. Х. А. – А.. Не вземат становище по частната жалба на А. Б. П..
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частните жалби съобрази следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което са допустими, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледани по същество са основателни.
Първоинстанционният и въззивният съд са се произнесли по предявени обективно и субективно съединени искове за собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 14, със застроена площ от 70,66 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], на четвърти жилищен етаж от сградата, построена в УПИ ХІІ-234,235 в кв. 649 по плана на [населено място], V градска част, състоящ се от две стаи, дневна, кухненски бокс, баня, тоалетна и антре, при граници на апартамента: отдолу: ап. 10 и ап. 11, отгоре: ап. 16, ап. 17 и калкан, ведно с прилежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 3,82 кв.м., при граници на избата: изба 13, изба 15 и калкан и граници на дворното място: улица, УПИ ХІV-233, п. ІІІ-229, п. ХІ-241,242, както и 5,24% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
За да постанови връщане на подадените касационни жалби, като процесуално недопустими, съставът на касационния съд е отчел обстоятелството, че цената на исковете е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Действително с нормата на чл. 280 ал.2 ГПК е установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е с императивен характер – не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева. Касационните жалби са депозирани в ОС Пловдив на 13.04.2011г. и на 09.05.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на тях следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г.
В случая исковете са предявени на 12.05.2006г., поради което по отношение на определяне цената им е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.б ГПК/отм/ . Съгласно тази разпоредба, цената на иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – от пазарната оценка. След подаване на исковата молба с разпореждане на съда от 17.05.2006г. същата е оставена без движение и на ищеца е указано да посочи цената на иска. В изпълнение на указанията с молба от 15.06.2006г. ищецът е посочил, че от Общинска служба “Местни данъци и такси” отказват да му издадат данъчна оценка на процесния апартамент, че тъй като пазарната оценка на същия е в размер 60000лв., посочва като цена на иска сумата 15000лв., а ако съдът приеме, че цената е неправилно определена, да определи той същата при условията на чл.57 ГПК. Така посочената от ищеца цена на иска в размер на 15000лв. е възприета от първостепенния съд, срещу нея не са възразили ответниците, върху същата е внесена и следващата се държавна такса. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и съобразно действащия към този момент процесуален закон. На следващо място тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.116 ГПК отм. или нов чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на настоящия състав за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Действително в кориците на първоинстанционното дело на л.172 и сл. са приложени удостоверения за данъчни оценки за 2004г., между които и касаещи процесния апартамент. Същите обаче не могат да служат за определяне цената на иска, тъй като са данъчни оценки на ограниченото вещно право на строеж и не са актуални към момента на завеждане на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение №398 от 02.12.2011г., постановено по гр.д. № 813/2011 г., по описа на ВКС .
ВРЪЩА делото на състава на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: