1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 19.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 494/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. – процесуален представител на З. Д. Д. – Ц., срещу решение №131 от 15.02.2011г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1915/2010год., с което е потвърдено решението на В. №3051 от 11.08.2010г. по гр.д.№8601/2010г., с което са отхвърлени предявените от З. Д. Д. – Ц. срещу ОСЗГ [населено място] и [община] искове по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени въпроси от материално-правно и процесуално-правно естество, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Тези въпроси според касатора са : дали при иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ съдът следва да се произнася и по начина на възстановяване на имота или това е правомощие на ОСЗГ;следва ли съдът да изследва и съответно прилага нормите на чл.14 ал.3 и чл.10б ЗСПЗЗ; подлежат ли на възстановяване имотите, които към момента на обобществяването и към момента на реституция са земеделска земя, включена в урбанизираните територии; задължителни ли са гражданския съд решенията на конституционния съд;как следва да се тълкуват и прилагат принципите на всички реституционни закони в случаите когато не са налице условия за реална реституция;променя ли се правната характеристика на имота от земеделски в парцел за застрояване с включването му в строителните граници на населеното място съобразно утвърдения общ градоустройствен план или тази промяна ще настъпи след приемане и утвърждаване на бъдещ регулационен план; може ли към 1937г. имотът да е в строителните граници, а понастоящем да е включев в околовръстен полигон,т.е. извън строителните граници на града. Позовава се на ТР№2/96г. и ТР№1/95г. на ОСГК, както и решение на ВКС, І ГО, постановено по гр.д.№1727/09г. Според касатора произнасянето на касационната инстанция ще допринесе и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна ОСЗГ [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респ.основателността на жалбата.
Ответната [община] не представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение и по основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Г. Я. Ц., починал в хода на производството и заместен в процеса от правоприемника си З. Д.-настоящ касатор, е предявил срещу ОСЗ [населено място], иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото му на възстановяване на лозе с площ от 6.7 дка, находящо се в местността “С..Н.” в землището на [населено място], индивидуализирано със съседи: Г. К., К. Б.,Е. С.,А. С., Р. Н., Н. А.,Г. К., Т. Д. и път. При условията на евентуалност е предявил същия иск, но за 1/2 ид.част от лозето. Първоначалният ищец е поддържал, че е единствен наследник на баща си Я. Ц.,починал 1949г., който с нотариален акт №…. том …. д.№….. от …….г. съвместно с Д. С. А. закупил процесния имот. Поддържал е също, че по силата на наследственото правоприемство е придобил 182 ид.част от лозето. По отношение на втората половина от имота се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност вследствие упражнявана непрекъсната и несмущавана фактическа власт с намерение за своене за времето от 1949г. до 1958г.,когато имотът бил отнет от него и внесен в ТКЗС, към което владение е присъединил и владението на баща си за периода от 1933г. до смъртта му през 1949г. Установил е , че е наследник на Я. Ц. и е представил нотариалният акт от 1933г.
С приета техническа експертиза е установено, че по кадастрален план и регулационен от 1937 г. имотът е бил заснет с пл. № ……, за който е отреден парцел …… от кв……. по КП и РП с разписен лист на предградие “Л……”. С указ 1681 от 02.06.1937 г. за улична и дворищна регулация, имотът е включен в регулацията на курортно предградие „Л…… “ на [населено място] и за него е бил отреден парцел …….., в кв. ……. По кадастралния план от 1977г. на м.”С..Н.” имотът също е заснет като парцел ……., в кв………Процесният имот понастоящем попада в околовръстния полигон на ПНИ на СО”С..Н.”.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че ищецът не е доказал в процеса, че процесният имот е идентичен с този по нотариалния акт от 1933г., не е доказал и твърдяното владение на имота с намерение за своене, а от там и собствеността си върху същия. Приел е и това, че имотът към 1958г., когато се твърди че е отнет и включен в кооперативното стопанство, не е имал статут на земеделска земя, а на урегулиран имот, поради което не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. С това е обосновал извод за неоснователност на иска.
С въззивното решение този извод е възприет изцяло от второинстанционния съд. Съображенията за неоснователност на иска са допълнени и с това, че по делото не е установен и начина на отнемане на имота, тъй като ангажираните доказателства Списък на лозарите и Протокол за учредяване на ТКЗС не установяват категорично, че именно процесния имот е бил внесен в ТКЗС.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1,т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В случая изложението съдържа въпроси, които не са решаващи за изхода на спора , не са обсъждани от въззивния съд и не са обосновали крайните му решаващи изводи. Такива въпроси, които не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението, не могат да обосноват извод за наличие предпоставките на чл.280 в трите хипотези и за допускане до касационен контрол.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното:
Разрешеният от съда въпрос, обосновал крайния извод за неоснователност на иска, е за това, когато на земеделски имот е бил променен статута в селищен, чрез включването му в селищно образувание, в случая “С. Н.”, в землището на [населено място] и този статут е запазен и до 1958г., когато се извършва окончателното обобществяване на земята, подлежи ли такъв имот на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В изложението липсва позоваване на такъв въпрос, а когато касаторът не е формулирал разрешен от съда въпрос, който е от значение за формиране на крайния извод за основателност или неоснователност на иска, то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на решението. Съдът няма служебно задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обосновали изхода на спора. Съгласно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1 от 09.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да определи правната квалификация на релевираната предпоставка за допускане касационна проверка въз основа на заявените обстоятелства и формулиран въпрос, но не и сам да извежда такъв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №131 от 15.02.2011г. на В., постановено по в.гр.д.№ 1915/2010год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: