1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 23.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 239/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Й. чрез адв. Н. срещу въззивно решение №467 от 15.12.2011г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 33/2011год. С това решение е отменено решение № 677 от 01.07.2011 година на Районен съд – [населено място] по гр. д. № 2819/2010 година В ЧАСТТА МУ, с която е уважен предявеният от Д. Н. Й. против Ю. И. Д. иск по чл.72 ЗС за сумата в размер на 11 080.00 лв. ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г., до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА МУ за присъдените на Д. Н. Й. разноски за разликата над 750.00 лева до 1848.90 лева, вместо което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Н. Й. срещу Ю. ИЛИЕВА Д. насрещен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за сумата в размер на 11 080.00 лева /единадесет хиляди и осемдесет лева/, представляваща направени подобрения, вследствие на които се е увеличила стойността на притежавания от Ю. Д. недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], а именно: 1/12 ид. ч. /една дванадесета/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор …….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], целият с площ от 569 кв. м. /петстотин шестдесет и девет квадратни метра/, при съседи: ……, ….., ……. и ……, заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ……., по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30 кв. м. /тридесет квадратни метра/ и е при съседи: [улица], сгради с идентификатори ….. и ……, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2010г., до окончателното изплащане на сумата, като Д. Н. Й. е осъден да заплати на Ю. И. Д. направените от нея разноски по делото за двете инстанции в производството по иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС в размер на 971.60 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото според касатора въпроси “ отклонение ли е от диспозитивното начало , когато съдът приеме, че не се дължи стойността на подобренията, а се присъди стойността на разходите , ако те са по-малки от стойността на подобренията” и “ добросъвестен или недобросъвестен е владелецът на имот, закупен чрез публична продан от ЧСИ , загубил собствеността поради нарушена процедура по публичната продажба от страна на частния съдебен изпълнител ,установена след вписване в А. на възлагателното постановление”. Според касатора въпросите са решени с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа се, че е налице непротиворечива практика, съгласно която обезщетение се дължи както на добросъвестния, така и на недобросъвестния владелец, както и, че нормите на чл.72 и чл.74 от ЗС касаят само размера на обезщетението и дали ще се приложи едната или другата норма зависи от събраните доказателства. Позовава се на решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм/ в производства по предявени искове по чл.74 ал.2 ЗС, чл.60 ЗЗД, чл.30 ал.3 ЗС,59 ЗЗД, в това число и същите, във връзка с чл.4 и чл.8 ЗВСОНИ.
Ответната страна Ю. И. Д. чрез адв. К. Г. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Производството е по предявен насрещен иск с правно основание чл.72 ЗС.
С атакуваното решение искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е добросъвестен владелец. Съобразил е нормата на чл.70 ЗС, съгласно която владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Анализирайки доказателствата по делото и материалите по приложеното гражданско дело № 526/2010г. на Окръжен съд – [населено място],съдът е приел, че Д. Й., на когото е възложен процесният недвижим имот, не е подал наддавателно предложение за закупуване на имота в канцеларията на Районния съд, респективно – такова не е отразено във входящия регистър на съда; не е внесъл задатък в размер на 10 % върху началната цена, т.е. не е спазена процедурата, предвидена с разпоредбата на чл. 489 ГПК по провеждането на публичната продан. Тези действия, които Й. е следвало да извърши, за да му бъде възложен имотът, са посочени не само в ГПК, но и в Обявление № ……. на ЧСИ Р. К., с което проданта е била разгласена по предвидения от ГПК ред. Предвид изложеното съдът е обосновал извод, че Й. е знаел за тези действия, знаел е, че като не ги е извършил, е опорочил възлагането на процесния имот с отмененото по-късно постановление за възлагането му от 16.03.2010 година. Съдът е обосновал и извода, че това негово знание изключва добросъвестното владение на имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС . Съобразена е от съда и т. IV – 11 от Постановление № 6 от 27.12.1974г. на Пленума на ВС, съгласно която „При унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание”.
Като е приел за установено по делото,че Допълнението към разрешение за строеж №…./……г., касаещо процесния недвижим имот, е от 03.06.2010 година, че жалба против постановлението от …..г. за възлагане на недвижимия имот е подадена от Ю. И. Д. на 18.05.2010г. /преди издаденото допълнение/, а възражение срещу подадената жалба е депозирано от Д. Н. Й. на 14.06.2010 година, съдът е приел, че именно 14.06.2010 г. е последният ден, в който е възможно той да е узнал за обстоятелствата, довели до отпадане на основанието, годно да го направи собственик на имота. Същевременно всички СМР- подобренията, са били извършени след тази дата. Обоснован е извод, че именно поведението на Й. е причина за отмяна на постановлението.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси не са обуславящи изхода на спора и по тях въззивният съд не е дал разрешение с атакувания съдебен акт. При липса на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичните такива, поддържани от касатора. Въпреки това следва да се отбележи, че е налице трайна, последователна и уеднаквена със задължителни за съдилищата по същество съдебни актове практика по въпроса за диспозитивното начало в процеса. Съгласно същата ищецът е този, който определя вида и обема на търсената защита и е недопустимо присъждането на нещо различно или повече от това, което е поискано. В случая е предявена претенция по чл.72 ЗС и съдът се е произнесъл по същата, така както е заявена. Недопустимо е произнасяне по претенция с правно основание чл.74 ЗС или чл.59 ЗЗД , каквато не е надлежно предявявана. Защита на такова основание ищецът може да получи в отделно исково производство. В допълнение следва да се отбележи и това, че в настоящото производство ищецът сам е оттеглил предявения при условията на евентуалност иск по чл.74 ЗС и съдът е прекратил на това основание производството в тази част. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса кога владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил със закона и задължителната практика .
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори въпросите да се приемат за такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то не са налице специфичните предпоставки на цитирания законов текст. На първо място касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Не е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК – поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая касаторът не е обосновал в какво се състои противоречието, нито се е позовал на конкретни актове от кръга на изброените по-горе. Следва да се има предвид, че практиката на ВКС е трайна и последователна по отношение приложението на нормите на чл.70, чл.72 и чл.74 ЗС. Поставеният от касатора въпрос в процесния случай не е в противоречие и със задължителната практика в тази насока. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. Следва да се има предвид и това, че актовете, на които се позовава касаторът са неотносими в процесния случай – не касаят идентични случаи, нито спорни въпроси по приложението на чл. 70 и чл.72 ЗС, нито дават разрешение на поставените от касатора въпроси.
Не на последно място доводите на касатора във връзка с поставените правни въпроси не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване и поради това, че съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. По тях обаче не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като представляват фактически въпроси, изясняването на които е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответницата по касация деловодните разноски за настоящата инстанция в размер 300лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №467 от 15.12.2011г. на ВТОС, постановено по в.гр.д.№ 33/2011год.
ОСЪЖДА Д. Н. Й. да заплати на Ю. И. Д. направените от нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: