О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
гр. София, 25.07. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 355 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез пълномощника му адв. С. И., срещу решение № 499/18.11.2010 г., по в.гр.д. № 737/2010 г. по описа на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 65/09.07.2010 г., т. V., стр. 86-87 по гр.д. № 1086/2009 г. на Добрички районен съд.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск за собственост на вещ; следва ли и кога ищецът да докаже собствеността на своя праводател; недопустим или неоснователен е искът насочен срещу лице, което не държи вещта. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че са повдигнати конкретни процесуалноправни въпроси.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че описаният в исковата молба имот е идентичен с този, който е собственост на ищеца, чието право се иска да бъде установено по отношение на ответника на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както и, че ищецът е собственик на спорния имот.
От една страна така поставените от касатора процесуалноправни въпроси изобщо не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
От друга страна съгласно първото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторът е приложил едно решение на ВС и едно на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
Съгласно второто основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставените процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499/18.11.2010 г., по в.гр.д. № 737/2010 г. по описа на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: