2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 18.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело №419/2011 година
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Д. и адв.В. – пълномощници на С. С. А. Л. против определение № 234/24.06.2011 год. по гр.д.№ 502/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против постановеното въззивно решение, като процесуално недопустима. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение, като се твърди, че съдът е смесил действието и приложението на законите, действащи при образуване на делото и към настоящия момент.
Ответникът С. Т. К. чрез адв.Д. в писмения отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да остане в сила. Претендира извършените за настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 18.03.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 28.12.2004 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения ревандикационен иск е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота. Видно от удостоверението за данъчна оценка 03.12.2004г. /л.6 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на процесния недвижим имот 1828,10лв. В случая цената на предявения иск определена от съда е 457,02 лв., както е посочил и ищецът в исковата си молба до районния съд. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски в размер на 500лв.,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие №025/31.08.2011г. с адв.А. Д. от АК Х..
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 234/24.06.2011 год. по гр.д.№ 502/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІг.о.
ОСЪЖДА на основание чл.81 във вр. С чл. 78 ал.3 от ГПК С. С. А. Л. със съдебен адрес [населено място], ул.С. г.” [жилищен адрес] – адв. Д. и адв.В., да заплати на С. Т. К. със съдебен адрес [населено място], [улица] чрез адв.А. Д. сумата 500лв.
Определението окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: