1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 750
София, 12.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 460/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Д.Т. – пълномощник на С. Б. Б., срещу решение № 19 от 17.01.2011г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр.д.№ 330/2010 год.,с което е обезсилено решение № 183 от 10.05.2007 г. по гр. д. № 71 от 2007 г. на Районен съд – Мездра и е прекратено производството по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,се сочи,че в противоречие с трайната практика на ВКС – т.1 на ТР № 1/97 год. на ВКС въззивният съд е приел за недопустим иска поради незавършена административна процедура по ЗСПЗЗ.Позовава се бланкетно и чл.280, ал.1,т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон – не е осъществен косвен съдебен контрол на решението на ПК и неспазване на указанията на ВКС дадени в отменителното решение.
Ответната страна – Ц. М. Б., чрез адв.Н.П. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че че искът е недопустим поради липса на годен обект на собственост,тъй като е налице незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ,тъй като решението на ОСЗГ – [населено място] не отговаря на изискванията на чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.14 ал.1 ,т.1 ЗСПЗЗ относно индивидуализацията на имотите.Съобразявайки се с указанията на ВКС в отменителното решение за преценка относно допустимостта на иска и след преценка на всички събрани доказателства,включително и събраните по служебен почин съдът е приел,че поради липса на окончателни скици към имота не се установява безспорно кои имоти попадат в патримониума на общия наследодател на страните,респ.по отношение на кои имоти касаторът е възпрепятства на упражнява правата си на собственост.Още повече,че два от имотите в скиците – проекти са възстановени на трети лица.
Повдигнатите материално-правни въпроси относно допустимостта на негаторния иск , когато за спорния имот има издадено решение на административен орган – в случая на ПК, като се поиска по пътя на косвения контрол да се провери законосъобразността на административния акт, легитимиращ ищеца с права на собственост са въпроси , произтичащи от естеството на спора за защита по пътя на чл. 109 ЗС, но те не са в противоречие с трайната практика на ВКС – т.1 на ТР № 1/97 год. на ВКС и с разрешението по цитираното решение на ВКС – № 24/99 год. на ІV г.о. ,поради което не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване по чл.280 ,ал.1,т.1 ГПК. Според задължителната и трайна практика на ВКС (обективирана в посоченото ТР и решение на ВКС), предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяването на собствеността върху земеделски земи в стари съществуващи или възстановими граници приключва с издаване от ОСЗГ на решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и заверена от ОСЗГ скица,като решението има конститутивно действие.Съдът извършва косвен съдебен контрол по отношение решенията на ПК само при завършена административна процедура, легитимираща противопоставими права на собственост на различни правни субекти.
Формулираните в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по т.3 ГПК въпроси, всъщност са оплакване за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК.Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, не е осъществен косвен съдебен контрол на решението на ПК и не е спазил указанията на ВКС дадени в отменителното решение. Върховният касационен съд би могъл да се произнесе по основателността на това оплакване само ако е налице поне една от алтернативно изброените в чл.280,ал.1 ГПК предпоставки. В случая, липсва основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните процесуалноправни въпроси.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 19 от 17.01.2011г. на Окръжен съд Враца, постановено по гр.д.№ 330/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: