3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
София, 08.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 726/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Х. и С. Б. Х., приподписана от пълномощника им адв.Д.Х. , срещу решение № 10 от 19.02.2010 г. по в.гр.д. Nо 803/09 г. по описа на Окръжен съд – Перник ,с което е потвърдено решение № 48 от 01.10.2009 год.по гр.д.№ 76/09 год.на Районен съд – Брезник ,с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Й. С. С. и В. С. С. иск за делба на У. ІІІ – 58,59 в кв.20 на [населено място],общ.Б.,с площ от 2046 кв.м.,заедно с построните в същите имот – стопанска постройка и бунар.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.3 ГПК,по материално правния въпрос относно приложното поле на нормата на чл.38 ал.3 във вр.ал.1 ЗС.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че в съсобственото дворно място,обособено в съсобствен У. ІІІ 58,59 при обединяването в един парцел на парцел ІІІ -58 и парцел ІV-59 към момента на изменение на регулацията на имота е било налице застрояване и делба на жилищната/вилната/сграда.Дворното място е обща част,чиято делба съобразно чл.38 ЗС и ППВС № 2/82 год.е недопустима.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос касаещ относно приложното поле на нормата на чл.38 ал.3 във вр.ал.1 ЗС,на което са се позовали макар и бланкетно касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика, съгласно която /чл. 34, ал. 1 ЗС /всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, въпреки наличието на противна уговорка, респ. въпреки несъгласието на останалите съсобственици, но само ако законът не разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС установява изключение от този принцип, като предвижда, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, земята е обща собственост на всички лица, които притежават право на собственост върху самостоятелните обекти в сградата и представлява обща част. Съсобствеността върху общите части е принудителна, поради което делбата им съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗС е недопустима.Специалната хипотеза на чл. 38 ЗС ,доразвита в ППВС № 2/82 год.,т.1,б”г”/ е налице и когато в дворното място, представляващо към настоящия момент У. е построена жилищна сграда, отделните обекти в която са собственост на различни лица, дори да съществува възможност от него да бъдат обособени няколко самостоятелни урегулирани поземлени имота преди самостоятелните урегулирани поземлени имоти да бъдат обособени по административен ред.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 19.02.2010 г. по в.гр.д. Nо 803/09 г. по описа на Окръжен съд – Перник .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :