3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
София, 19.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1007/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ю.М. – пълномощници на Я. А. П.,Д. А. Т.,Х. А. Т.,С. Н. Т. и Й. Н. Б. срещу въззивно решение № 144 от 08.06.2010 год.на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 225/2010 год.,с което е отменено решение № 142 от 01.03.2010 год.,постановено по гр.д.№ 1952/09 год. на Районен съд – Хасково и е отхвърлен предявения от касаторите срещу Д. С. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос – необходимо ли е изработването на план на новообразуваните имоти,въз основа на който да се определят имотните граници в производството по възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от собствениците за защита на правото им.Представя решение № 804/23.07.2007 год. на ВКС,ІV г.о. и решение № 2089/02.02.2004 год.на ВКС,ІV г.о. и поддържа ,че материалнопрваният въпрос е интерпретиран в противоречие със съдебна практика.
Ответната страна – Д. С. Т. ,чрез пълномощника си адв.Н.С. в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че процедурата по възстановяване на спорния недвижим имот не е завършена с издаването на решението на ПК и ОС”Земеделие и гори” по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ.Отчел е обстоятелството,че решение № 36-51 от 1.04.1998 год. на ПК-Х.,с което е признато правото на собственост на наследниците на Я. Д. Т. – касаторите/ищци/върху нива от 20 дка в м.”Ю. л.”,е постановено при действието на разпоредбата на чл.14 ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, препращаща към §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ относно възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,какъвто е настоящия случай,т.е.при условията на чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ ще се определят имотните граници.Взел е предвид,че освен с посоченото по-горе решение на ПК процесният имот,представляващ нива от 0,282 дка, находящ се в терен по §4 на [населено място],м.”К.-І”,имот № 706.213,район 502 от кадастрален план,изработен 1988 год.е възстановен и с решение № 36019 от 28.09.2007 год. на ОСЗГ-Х. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници.Установил е идентичност на втория имот като част от първия,но поради различие в наименованието на местността е приел,че индивидуализацията на имота не е еднозначна в двете решения, тъй като липсват скици към тях,посредством които имотът се индивидуализира надлежно,както и липсват данни да е приет и влязъл в сила план за новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Касаторите не се позовават на такава практика.
Доколкото обаче представят и се позовават на решения на ВКС следва да се прецени налице ли е основанието на чл.280 ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.В настоящия случай и това основание не е налице,тъй като в приложените решения са разгледани различни хипотези – индивидуализирани имоти,докато в обжалваното решение индивидуализацията на имота следва да се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ,за да е довършена процедурата по възстановяване правото на собственост.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 08.06.2010 год.на Хасковски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 225/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: