3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 30.09. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1078/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.М.Б.- пълномощник на С. С. В.,П. М. Т. и В. Г. Т. срещу решение № 293 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. Nо 1202/09 г. по описа на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено решение № 38 от 28.10.2009 год.по гр.д.№ 526/2008 год.на Районен съд – Ботевград ,с което е уважен предявеният от М. Х. В. и М. С. В. срещу касаторите иск с правно основание чл.33 ал.2 ЗС.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК,по процесуалноправния въпрос относно пороците при формиране на вътрешното убеждение и превратното тълкуване на доказателствата по делото и по материалноправния въпрос – прилагането на чл.33 ал.2 ЗС относно момента на узнаването.Представят решения № 1/23.01.2009 год. на ІІ г.о.ВКС.
Ответната страна – М. Х. В. и М. С. В., чрез пълномощника си –адв.К.К. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че към момента на оспорената сделка ищците – сега ответници са били съсобственици на 2/3 ид.ч.от парцела и построената в него жилищна сграда и касатора С. В. и нейният съпруг М. В. са продали 1/3 ид.ч. от парцела и построената в него жилищна сграда на касатора П. Т.,която към момента на сделката не е била съсобственик на недвижимия имот.Липсва покана преди продажбата за изкупуване на имота от ищците-сега ответници при същите условия на същата ид.ч. от недвижимия имот.Прието е,че срокът по чл.33 ал.2 ЗС е спазен,тъй като при липса на отправена покана до другите съсобственици,срокът тече от узнаване на сделката,а не от датата на сключване на сделката.
Аргументацията за наличието на основание за допустимост на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос,изразяваща се в извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,както и тежестта и начина на доказване ,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите не се позовават на такава практика.
Доколкото обаче се позовават на влязъл в сила съдебен акт – решение на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не противоречи на представеното,в което е прието, че двумесечният срок за предявяване на искане за изкупуване тече от деня на продажбата когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване,а когато няма такова предложение срокът тече от узнаването. В този смисъл е и постоянната практика.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 15.06.2010 г. по в.гр.д. Nо 1202/09 г. по описа на Софийски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :