1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 587
София, 17.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 119/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение №1585 от 24.10.2011г. на САС, постановено по в.гр.д.№ 527/2011год. С това решение е потвърдено решение №815 от 23.08.2010г., постановено по гр.д. № 2116 по описа за 2008г. на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Жилищно строителна кооперация „Б.”, [населено място], иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване право на собственост, на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: апартамент №…., находящ се на II жилищен етаж в блок № …, построен в западната част на п…. от кв. …. по плана на [населено място], местност К – П., с площ 129,25 кв.м., състоящ се от 4 стаи, кухня, баня, клозет, преддверие, коридор и три балкона с граници от юг изток и север –двор, от запад – стълбище и двор, отдолу ап. …, отгоре aп…. , заедно с мазе № 2 с площ 9,66 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и 7 ,946 % ид.ч от общите части на блок № 10, понастоящем част от блок … кв. Г. Д., вх. К, а [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Ж. „Б.”, [населено място], направените по делото разноски в размер на 5 000 лева ,на основание чл. 78 , ал. 2 от ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос “може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, който се владее явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години”. Според касатора спорът е решен с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, според която когато един имот се владее явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години,същият се придобива по давност от владелеца. Поддържа се и това, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, в която са релевирани съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради това, че съдъ не се е съобразил с доказателствения материал, не е обсъдил доказателствата поотделно и в съвкупност,поради което и изводите са неправилни и необосновани.
Ответната страна Ж. „Б.”, [населено място], в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взема становище, че не следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Производството е по предявен от [фирма], [населено място], срещу Жилищно строителна кооперация „Б.”, [населено място], иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване право на собственост, на основание придобивна давност, върху следния недвижим имот: апартамент № …., находящ се на II жилищен етаж в блок № …, построен в западната част на п…. от кв. ….. по плана на [населено място], местност К.- П., с площ 129,25 кв.м., състоящ се от 4 стаи, кухня, баня, клозет, преддверие, коридор и три балкона с граници от юг изток и север –двор, от запад – стълбище и двор, отдолу ап. …., отгоре aп. …. , заедно с мазе № 2 с площ 9,66 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и 7 ,946 % ид.ч от общите части на блок № …., понастоящем част от блок 429 кв. Г. Д., вх. К.
С атакуваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че за да се приеме, че едно лице е придобило право на собственост върху недвижим имот по силата на давностно владение, е необходимо да бъде установено както първоначалното установяване на фактическата власт с намерение за своене на имота, така също и по-нататъшното постоянно упражняване на фактическата власт – лично или чрез другиго. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС следва да се докаже също, че фактическият състав на придобивната давност е бил налице през време на изтичане на 10 годишния период. След анализ на доказателствата е приел за установено, че около …… г. дружеството „Т.” /праводател на ищеца/ е получило достъп до построената в груб строеж сграда, в която се намира и процесният апартамент №…..; че това дружество е предприело поставяне на паркет, дограма и други довършителни работи; че „Т.” е сключило договор за изграждане и продажба на подземен гараж и жилищен блок №….. с друго търговско дружество – строителна фирма [фирма], като последното дружество, наречено в договора „продавач”, не е притежавало никакви вещни права върху имота, предмет на договора; че липсват доказателства [фирма], съответно [фирма], да е упражнявало владение върху апартамент № ….. в продължение на не по-малко от 10 години – нито чрез представляващите го органи, нито чрез друго лице; че показанията на свидетелите установяват фактическата власт на ищеца най-много до 1996-1998г.; че през различни периоди от време жилището е владяно от други лица, които не са упражнявали фактическа власт от името на ищеца, както и, че самото прекъсване на владението от страна на [фирма] /съответно [фирма]/ в продължение на повече от 6 месеца прекъсва и срока за придобивната давност по силата на чл.81 от ЗС. Предвид изложеното е обосновал извод, че за периода от …. до ….. г. ищецът, съответно неговият праводател, са упражнявали фактическа власт с намерението да своят имота, но не е доказано по делото това да е продължило минимум десет години.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението съдържа формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но касаторът не е обосновал тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Не е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК – поставеният от касатора въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая касаторът не е обосновал в какво се състои противоречието, нито се е позовал на конкретни актове от кръга на изброените по-горе. Следва да се има предвид, че практиката на ВКС е трайна и последователна по отношение приложението на чл.79 ЗС. Поставеният от касатора въпрос в процесния случай не е в противоречие и със задължителната практика в тази насока. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Не на последно място доводите на касатора във връзка с поставения правен въпрос не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като съставляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281 ГПК. Същите са релевантни за изхода на спора, тъй като представляват едно от изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на поддържаното от касатора възражение. По него обаче не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, тъй като представлява фактически въпрос, изясняването на който е обусловено от събраните доказателства. Преценката на последните е въпрос, по който в настоящето производство по проверка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК касационната инстанция не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1585 от 24.10.2011г. на САС, постановено по в.гр.д.№ 527/2011год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: