1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 20.07.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 939/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1378 от 17.11.2010 год.,допълнено с решение №994 от 21.07.2011г., постановено по гр.дело № 1247/2010 год., с което е потвърдено решение № 928 от 19.03.2010 год. по гражданското дело №6323/08г. на Варненския районен съд, Х-ти състав, в частта, с която са уважени предявените ревандикационни искове.
Касационната жалба е подадена от З. М. Й., действаща лично и със съгласие на майка си Ц. Я. Й., и Ц. Я. Й. лично, двете представлявани от адвокатите З. Ж. и Р. В.. В същата се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. На 22.03.2011г. е депозирано допълнение към касационната жалба, изходящо от касаторите чрез адв.М. от ВАК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материалноправния въпрос: “противопоставими ли са правата на трето лице, неучаствало в производство по искане за прогласяване нищожността на сделката, от която неговите праводатели черпят права, при положение, че исковата молба за прогласяване на нищожността е подадена и вписана след вписване на сделката между него и продавачите”. Според касаторите този въпрос е обусловил решаващите изводи на съда и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позовават се на решения на ВКС постановени по реда на ГПК/отм./ в които с оглед конкретиката на спора е прието, че придобитите от трети лица вещни права след вписване на искови молби по чл.19 ал.3 ЗЗД, чл.87 ЗЗД или чл.97 ГПК/отм/ са непротивопоставими на ищеца. В изложението се сочи и чл.280 т.3 ГПК по процесуалноправните въпроси, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: “следва ли съдът да се произнесе по всички възражения на ответниците, направени с отговора по исковата молба” и “ налице ли е нарушено право на защита на редовно призована и явила се в съдебно заседание страна, представлявана от двама довереници, при положение, че поради внезапна и непреодолима причина, за която са ангажирани доказателства, единият от тях не се е явил и страната е поискала отлагане , а съдът не е уважил тази й воля”. Обосновават соченото основание с това, че не им е известна практика по тези въпроси за идентични случаи.
Ответниците по касация (ПК)”В.-юг” със седалище и адрес на управление [населено място] и [фирма] със седалище [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
Производството е по предявени от П ”В.-юг” и [фирма] против настоящите касатори искове с правно основание чл.108 от ЗС.
С атакуваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното такова в частта, с която З. М. Й. -действаща със съгласието на майка си Ц. Я. Й., и Ц. Я. Й., са осъдени да предадат на „В.-юг ПК” владението върху следния недв.имот: Магазин на един етаж с площ от 122,51 кв.м., ведно с прилежащата към него изба с площ от 127,49кв.м., построени в дворно място с площ от 793кв.м., съставляващо У. І-282 в кв. 11 по плана на [населено място], при граници на магазина: ресторант, улица, вътр.двор, и граници на дворното място – улица, У. №№…… и …., ведно със 193/793 ид.ч. от самото дворно място, както и да предадат на [фирма] владението върху 600/793 ид.ч. от същото дворно място.
За да постанови този резултат след проследяване на поредицата прехвърлителни сделки въззивният съд е приел, че н.а. № …, том …., рег.№ ….., дело № ……, и н.а.№…., дело № 882/2002 година легитимират ПК „В. – юг” като собственик на процесния имот. Същият се е намирал в патримониума й ,а съгласие за разпоредителни сделки с това имущество е можело да възникне единствено по силата на решение на Общото събрание. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на Раздел I., чл. 15 ал.2 т.10 от ЗК в редакция към 2002г., която дава право на същото да взема решения за разпореждане с недвижими имоти.Едновременно с това по силата на ал.4 на същия текст Общото събрание е овластено да обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това. Приел е, че сделката, обективирана в н.а.87, дело № 883 от 2002 година, с която действайки от името на Кооперацията председателят на същата към този момент – Н. Д., е продала на ответниците процесните дворно място и магазин, не е породила вещнопрехвърлителен ефект поради липса на решение на общото събрание на кооперацията за това разпореждане. В подкрепа на този извод е отчетено и това, че с Решение № 92 от 16.05.07г. по т.д.№ 575 по описа за 2006 година на ВКС, влязло в сила на 16.05.2007 година, е прогласена нищожността на сделката по договор за продажба на недв.имот в [населено място], извършен на 15.11.02г. с н.а.№…., том…, рег.№ …., н.д.№….. от ….. година. По изложените съображения въззивният съд е обосновал извод, че не е настъпил целения от продавача и купувачите правен ефект или ответниците не са придобили собствеността върху имота, предмет на обективирания в н.а. № …., том…, рег.№…., дело №…/…г. и оттам не са имали правната възможност да прехвърлят права на последващия приобретател, в лицето на А. П.. По аналогия самата З. М. Й. не е била в състояние да придобие права. Счетено е за неоснователно от съда и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. За да обоснове този си извод съдът е приел, че фактът на обявяване на сделката, обективирана с н.а.№…, дело № …/…г., с която ПК „В. – юг” [населено място] е продала на М. и Ц. Й. ПИ, находящ се в [населено място], съставляващ У. ….. с площ от …. кв.м. в кв….. по плана на селото, при граници – ИМ…., X.-…., и от две страни улица, ведно с построения в същия търг.обект – МАГАЗИН със ЗП от 122,51кв.м., и изба към него с площ от 127,49кв.м., за нищожна , не дава възможност да се търси присъединяване на владението, установено от тях до датата на продажбата, която самите те са реализирали в полза на А. Н. П.. Отчетено е, че сделката, извършена в полза на П., е била осъществена на 26.09.2003 година, докато исковата молба е била предявена на 20.08.2008 година и поради това претенцията за наличието на кратката придобивна давност не може да се сподели, а това е така, защото по смисъла на чл.116 б.“Б“ давностния срок е прекъснат и дори присъединяване владението на предходния за З. М. приобретател, не е достатъчен да й предостави възможност да трансформира владението си в собственост.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,тъй като поставените от касатора такива не са обусловили решаващата воля на съда и по тези въпроси въззивният съд не се е произнасял. С оглед на това не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, поради което и не се дължи произнасяне по специфичните предпоставки, поддържани от касаторите. Въпреки това следва да се посочи и това, че в процесния случай не са налице и специфичните изисквания на закона за допускане на касационно обжалване. Това е така защото,във връзка с поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК, касаторите не са обосновали тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по жалбата. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Обстоятелството, че на касаторите не е известна практика по поставените процесуалноправни въпроси не е от естество да обоснове наличие на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. Следва да се има предвид, че по въпросите за правомощията и задълженията на въззивната инстанция, както и по въпросите, свързани с приложение нормата на чл. 142 ал.2 ГПК, е налице трайна и последователна практика, уеднаквена със задължителни за инстанциите по същество съдебни актове, с която въззивното решение е съобразено, поради което отново се обосновава извод за липса на соченото основание за допустимост на касационното обжалване. На следващо място изложените доводи като обосновка за това основание са по същество оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт, които не подлежат на преценка в стадия на селектиране на касационните жалби.
Не е налице и противоречиво решаване на поставения от касатора материалноправен въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа , че е налице противоречиво разрешаване на поставения от него въпрос с даденото в приложените решения на ВКС. Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.2 ГПК е налице и въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
В случая приложените съдебни актове са неотносими, тъй като не съдържат изразено становище по поставения въпрос. В същите е изразено становище по въпроса за действието на вписването на искова молба спрямо сделки, осъществени след това вписване, като крайните резултати са обусловени от конкретиката на спора и събраните доказателства и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл.
Съобразно изхода разноски в полза на касаторите не се следват, а ответниците не са претендирали такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1378 от 17.11.2010 год.,допълнено с решение №994 от 21.07.2011г., постановено по гр.дело № 1247/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: