Определение №516 от 25.6.2012 по гр. дело №1511/1511 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516

София, 25.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1511/2010 година.

Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. Я. против въззивно решение № 285/ от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 207/2010 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград,с което е обезсилено решение № 22 от 25.01.2010 год.,постановено по гр.д.№ 322/07 год. по описа на Районен съд- Петрич и е прекратено производството по делото.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.3,предл.1 ГПК,по процесуалноправния въпрос,касаещ индивидуализацията на имота,като условие за редовност на исковата молба .
Ответниците по касация – В. Г. Т. и П. Н. Т. са депозирали писмен отговор,в който оспорват допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение съдът е констатирал, че исковата молба на ищецът – касатор е нередовна и е оставил без движение,тъй като процесния имот не е индивидуализиран .Приел е, че с подадената уточняваща молба,както и с молбата,с която е направено изменение на иска ищецът не е изложил твърдения,относно владението към момента,с оглед преценката за наличието на правен интерес от предявяване на иска,както и не е индивидуализирал процесния имот по действащия план,а с оглед твърденията му и установеното по делото,последният и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Въззивният съд е счел, че ищецът не е отстранил в срок констатираната нередовност на исковата молба, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК ,на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Освен това страната не е формулирала конкретно съществения процесуалноправен въпрос.Като такъв не може да се счита общо формулирания въпрос относно редовността на исковата молба, тъй като редовността на сезирането се проверява по всяка искова молба, а констатираната нередовност има ясно установени процесуални последици. Този извод произтича и от правната дефинитивност на понятието – съществен процесуалноправен въпрос, а именно този, който обуславя решаващия извод на съда, от който зависи изхода на процесуалния спор. В случая, въззивният съд е извършил преценка за нередовност на сезирането, с оглед липсата на индивидуализация на спорния имот по действуващия регулационен, респективно кадастрален план на населеното място – предмет на петиторна претенция, от което е направен извод и с оглед процесуалното поведение на ищеца е приложената в т.7 на ТР 2/04 год.по гр.д.№ 2/04 на ОСГК правна последица.Следва да бъде посечено,че съдържанието на изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението. Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285/ от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 207/2010 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград .
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top