О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 13.07. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 369/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. З. , Р. Й. Р. , И. Й. Р.- тримата като наследници на починалия в хода на процеса Й. Р. С., Ф. Д. Г., С. С. Ц., Е. С. Ц., Л. Д. Р. и И. Е. Х. срещу въззивно решение № 183 от 11.10.2010г. на ПОС, постановено по в.гр.д.№ 375/2010г. С това решение е обезсилено решение №39 от 10.03.2010г. на РС Радомир, постановено по гр.дело №23/2010год., и е прекратено производството по предявения от Й. Р. С., Ф. Д. Г., С. С. Ц., Г. С. Ц., Л. Д. Р. и И. Е. Х. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на С. Г. Я., З. Г. И., П. Г. В. , Г. Д. Г. и А. Д. Г., че наследодателят на ищците Р. С. А., бивш жител на [населено място], [община], починал на 01.02.1988г., към 1958г. е бил собственик на нива от 2.600 дка, находяща се в землището на [населено място], [община] , м. „ В.”, при съседи : С. С. А., Р. А., път, разделящ го от болка на ТКЗС, и път, граничещ с И. А..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и разрешаван противоречиво от съдилищата, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е подходил формално, без да обсъди с необходимата прецизност, задълбоченост и обоснованост доказателствения материал. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответните страни не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението,инкорпорирано в самата касационна жалба, представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи това, че доводите на касаторите, поддържани в хода на цялото съдебно производство пред различните инстанции, са по същността си доводи за несъгласие с изготвен план за земеразделяне или евентуално допусната в същия явна фактическа грешка. Тези доводи са ирелевантни за настоящия процес и подлежат на преценка в друго производство по друг съдопроизводствен ред, уреден с ППЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №183 от 11.10.2010г. на ОС Перник, постановено по в.гр.д.№ 375/2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: