3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1070/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв.Н.А.- пълномощник на В. А. К., против въззивно решение от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 2874/2010 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен предявения срещу касатора иск по чл.286 ГПК/отм./вр.чл.72 ЗС за направени необходими разноски за съхраняване и запазване на имота в размер на 2215 лв.както и за направени подобрения в имота в размер на 4982,50 лв.
В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба и касационна жалба-допълнение от 19.10.2011, се твърди, че решението в обжалваната част противоречи на съдебната практика в случаите на извършени подобрения в общата вещ от единия съсобственик,както и не спомага за развитието на правото.Цитира се абзац от решение № 532/17.06.1994 год.по гр.д.№ 382/94 год.,І г.о. на ВС.
Ответникът – К. В. Х., е депозирал становище по смисъла на чл.287 ГПК,в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване/инкорпорирано в самата касационна жалба/ няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо.
Съдържанието на изложението представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при разглеждането на делото и постановяване на решението.С решение № 532/17.06.1994 год.по гр.д.№ 382/94 год.,І г.о. на ВС,от което се цитира даден абзац,е направил разграничение на необходимите разноски от подобренията,които са различни фактически състави.В настоящия случай обаче въпросът обусловил изхода на спора е тежестта на доказване.Освен това изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Основанията, на които се позовава жалбоподателят следва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 , ал.1 от чл.280 ГПК, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.11.2010 г. по гр.д.№ 2874/2010 г. по описа на Софийски градски съд ,ІІ „г” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: