1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
гр. София, 22.11.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 515 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. Т., чрез пълномощника й адв. М.Д., срещу решение № 81/15.01.2010 г., по в.гр.д. № 115/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, в която е признато право на задържане, на основание § 4 ПЗРЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС, в полза на въззиваемите В. Г. С., Т. С. К. и Г. С. Т., върху процесния имот, до заплащане от нейна страна на сумата 19 221 лева, представляваща стойността на направените в имота подобрения, както и в частта относно разноските, присъдени в полза на въззиваемата страна.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: налице ли е валидно предоставено право на ползване по надлежния ред с Протокола на ИК на ОНС, ако същият не е подписан от неговия председател, въпреки, че същият е председателствал заседанието на ИК; налице ли е изискване за изключителна компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 5 ЗНС (отм.) за подписване на протокола на ИК от председателя и секретаря на ИК на ОНС, когато заседанието е провеждано в присъствието на същите и налице ли е изискване за заместване съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 4 Д. (отм.). Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – В. Г. С., Т. С. К. и Г. С. Т., чрез пълномощника си адв. Р. Д., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не е налице хипотезите на т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че са повдигнати конкретни правни въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора и които са обусловили правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело в обжалваната му част.
На първо място, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по който е постановено влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Към изложението си касаторката е посочила именно такава практика – приложила е съдебно решение № 2295/26.01.2004 г., по гр.д. № 2367/2002 г., по описа на IV г.о. на ВКС. Същото обаче е ирелевантно в настоящия случай, доколкото то разглежда хипотезата на делегиране на правомощия от страна на председателя на ИК на ОбНС по време, когато същият е в годишен отпуск, а не хипотезата на подписване на протокола на ИК на ОбНС от същия, респективно оправомощаването на други лица за това, когато той е присъствал на заседанието на ИК, каквато е конкретната хипотеза. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
На второ място, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставените материалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че по така поставените от касаторката въпроси е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, в смисъл, че юридическият факт, от който възниква правото на ползване за едно лице върху даден недвижим имот е самото решение на ИК на ОбНС. Доколкото ИК е колективен орган, то неподписването на протокола от заседанието на комитета от неговия председател, в случаите когато е налице подпис от секретаря на ИК, не се отразява нито на валидността на взетото решение, нито на предоставените с него права, още по-малко, когато протоколът е подписан и от друг член на ИК (в случая първия заместник-председател на ИК), предвид възможността за заместване, предвидена в чл. 52 ал. 4 ЗНС (отм.). Надлежно положените от тези лица подписи придават на удостоверителното им изявление обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в протокола факти, а именно проведеното събрание и взетото решение за одобряване списъка на лицата, на които е предоставено правото на ползване по съответния ред.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/15.01.2010 г., по в.гр.д. № 115/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, в която е признато право на задържане, на основание § 4 ПЗРЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС, в полза на въззиваемите В. Г. С., Т. С. К. и Г. С. Т., върху процесния имот, до заплащане от нейна страна на сумата 19 221 лева, представляваща стойността на направените в имота подобрения, както и в частта относно разноските, присъдени в полза на въззиваемата страна.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 21 – адв. М. Д., да заплати на В. Г. С., ЕГН: [ЕГН], Т. С. К., ЕГН: [ЕГН] и Г. С. Т., ЕГН: [ЕГН], и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. Р. Д., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 1 500 /хиляда и петстотин /лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: