1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
гр. София, 01.08.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 77 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Д., чрез пълномощника му адв. Р. П., срещу решение № 1037/07.11.2011 г., по в.гр.д. № 745/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 372/04.05.2011 г., постановено по гр.д. № 3673/2008 г., по описа на Пернишки районен съд.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – В. И. К. и В. Г. К., чрез пълномощника си адв. К. Б., са депозирали писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложили твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел на първо място, че първоинстанционното решение е допустимо, предвид наведените във въззивната жалба доводи за противното, доколкото липсват доказателства по делото, от които да е видно, че за процесния имот е проведено друго производство по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на неговото ползване. Ангажирано е единствено съдебно удостоверение, от което е видно, че е било водено гр.д. № 630/67 г., между лица, за които липсват доказателства, че са праводатели на страните в настоящото производство, което дело е приключило с решение № 605/07.12.67 г., с което е разпределено ползването на имот, за който липсват доказателства, че е идентичен с процесния, като най-малкото двата имота се различават по площ. На второ масто, въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да бъде направен изводът, че ищците са собственици на ? ид.ч. от процесния имот, колкото притежава и ответникът по иска.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респективно който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е изложили по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като е преразказано съдържанието на приложената към касационната жалба съдебна практика. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че за обосноваване на твърдяното от него основание за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е приложил три решения на ВКС. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. И трите приложени от касатора към изложението му решения на ВКС са по реда на § 2, ал. 3 от ПР на ГПК вр. чл. 218а ГПК (отм.), т.е. същите не са от кръга на задължителната практика, каквато бе посочена по-горе.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1037/07.11.2011 г., по в.гр.д. № 745/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: [ЕГН], [населено място], кв. М., [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 2 – адв. Р. П., да заплати на В. И. К., ЕГН: [ЕГН] и В. Г. К., ЕГН: [ЕГН], и дваматас адрес: [населено място], кв. М., [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. К. Б., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 600 лева, основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: