1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София, 27.10. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 485 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е от П. П. Й. частна жалба срещу разпореждане № 701 от 28.07.2011г. на разградски окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д. № 12/2011г., с което е върната подадената от П. П. Й. касационна жалба вх. № 1607 от 27.04.2011г. Според жалбоподателката разпореждането е неправилно, тъй като не й е дадено указание подадената касационна жалба да бъде приподписана от адвокат. Тя смята , че ако съдът й укаже ,че касационната жалба следва да бъде приподписана от адвокат, би могла да изпълни дадените указания за отстраняване нередовности на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК е предвидено, че касационната жалба се връща от въззивния съд, когато не са отстранени в срок нередовностите й. За да се приложат неблагоприятните последици чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, страната – жалбоподател , следва да е била надлежно уведомена за указанията на администриращия съд относно подлежащите на отстраняване нередовности и въпреки това да не ги е поправила в рамките на установения в чл. 285, ал. 1 от ГПК едноседмичен преклузивен срок.
На 27.04.2011г. с вх. № 1607 П. П. Й. е подала касационна жалба срещу постановеното от Разградския окръжен съд решение по в.гр. д. № 12/2011г. Жалбата е бланкетна – съдържа изложение на текста на решението и твърдение, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Посочено е и това, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С разпореждане от 27.04.2011г. съдът е оставил касационната жалба без движение с указания в едноседмичен срок жалбоподателката да представи мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е посочено какво следва да съдържа изложението, както и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Жалбоподателката е уведомена за тези указания на 29.04.2011г. С молба от 03.05.2011г. е представила само документ за внесена държавна такса.
С обжалваното разпореждане съдът е върнал касационната жалба като е приел, че допуснатите нередовности не са отстранени, тъй като не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за законосъобразно. На жалбоподателката са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовности на жалбата, които правилно са констатирани от въззивния съд. Жалбата не съдържа мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Законът /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ изисква точно и мотивирано излагане на основанията, а не просто позоваване на текста на закона. Не може да се приеме, че основания по чл. 280, ал. 1 ГПК се съдържат в самата жалба. В нея изобщо не се третира въпроса за допускане на касационното обжалване и предвидените в закона предпоставки за това, а само бланкетно е посочено, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Наличието или липсата на основания за допускане до касационен контрол е обект на проверка от касационната инстанция в определението й по чл. 288 ГПК, но касационната жалба задължително следва да е придружена от изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, каквото подадената не съдържа. Правилна е констатацията на въззивния съд и относно липсата на доказателства за внесена държавна такса за производството по чл.288 от ГПК към момента на подаването й. Посочените от въззивния съд недостатъци не са били отстранени от жалбоподателката с молбата от 03.05.2011г. с изключение на внесената държавна такса. Поради това касационната жалба с основание е върната. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в действителност касационната жалба не е отговаряла и на изискването на чл.284 ал.2 от ГПК. Порокът на касационната жалба, изразяващ се в липсата на приподписване от адвокат, не е констатиран от въззивният съд при постановяване на разпореждането от 27.04.2011г. Предвид гореизложеното обаче , при констатираното процесуално бездействие на касаторката по отношение на дадените й с разпореждането указания, този въпрос се явява ирелевантен.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 701 от 28.07.2011г. на Разградски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 12/2011г., с което е върната подадената от П. П. Й. касационна жалба вх. № 1607 от 27.04.2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: