О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 107,
гр.София ,03.02.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание трети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 706/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. И. Д. , Ц. З. Д. и З. Д. Д. са подали касационна жалба срещу решение от 8.03.2011 г. по гр.д. № 20101600500322 от 2010 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено решение от 8.10.2010 г. постановено по гр.д. № 546 по описа на Монтанския районен съд за 2009 г. и е допусната делба при равни квоти между Д. И. Д., Е. И. Б. и З. Д. Д. на съсобственият недвижим имот. В касационната жалба правят оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навеждат всички основания по чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационна проверка на съдебния акт като се подържа, че в случая са приложими всичките хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК без обаче да са представени въпроси по които касаторите намират, че се обективират фактическите им състави. Изложението отново съдържа подробни касационни оплаквания като основно се развива тезата за неправилно приложение на материално правните разпоредби уреждащи въпросите за оригинерното придобиване по давност на съсобствен имот. Представени са решения , които са неотносими към спорното правоотношение.
Ответницата Е. И. Б. е представила обстоен и подробен отговор на доводите наведени с жалбата и изложението , в който подържа, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допусне.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Монтанския окръжен съд атакувано с касационната жалба на Д. И. Д. , Цена З. Д. и З. Д. Д. не следва да се допусне до касационно обжалване , защото приема, че не са налице обстоятелства обуславящи приложението на хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Допусната е делба на съсобствен по наследство и деривативна сделка имот при равни квоти за тримата съделители , като в съответствие с изискванията на закона не е включена съпругата на Д. И. Д. – Ц. З. Д.. Изводите са направени при следната фактическа обстановка. И. Д. А. е закупил през време на брака си с Е. К. А. спорният недвижим имот, който се намира в [населено място] с н.а. 97, т.03, рег. № 1421, н.д. № 637 от 1948 г. Починал е на 29.04.1968 г преди действието на СК от 1968 г. , който влиза в сила на 22.05.1968 г. поради което за него се прилагат разпоредбите за разделност на семейното имущество съгласно ЗЛС. В този случай наследяването става по правилата на чл. 5 от ЗН или както е посочил въззивният съд всеки от тримата наследници- съпруга и двама низходящи придобива по 1/3 ид.ч. от наследственото имущество. Майката прехвърля своята част на сина си Д. Д. като сделката произвежда вещно правно действие в рамките на притежаваната от нея 1/3 ид.ч. Тази идеална част става семейна имуществена общност между Д. И. Д. и Ц. З. Д. защото транслативният договор е възмезден договор за гледане и издръжка. Двамата съпрузи се освобождават от собствеността като подаряват тази част, която е имуществена общност на дъщеря си З. Д. Д. с н.а. 120 , т.10, н.д. № 3483 от 1997 г. С извършването на дарението Цена Д. вече не е съсобственик тъй като другите 2/3 ид.ч. са наследени от децата на И. А. Е. и Д.. В съответствие с изискванетона закона е и направеният извод ,че не е установено Д. Д. да е променил анимуса си да държи идеалната част- 1/3 идеална част , която е придобита по наследство от Е. И. Б. като собственик а не съобразно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС . В чл.34, ал.3 от Закона за собствеността е посочено изрично, че искът за делба не се погасява с давност. Направените изводи в решението съответстват на трайната съдебна практика и кореспондират със закона.
С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване , чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. В конкретния случай решението на въззивният съд по поставените въпроси не противоречи на постановените решения и допускането до касация няма да допринесе за правилното приложение на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 8.03.2011 г. по гр.д. № 20101600500322 от 2010 г. на Монтанския окръжен съд по касационната жалба на Д. И. Д. , Ц. З. Д. и З. Д. Д. при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: