1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 12.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1245 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. Е., чрез пълномощника й адв. К. Г., срещу решение № 866/17.06.2010 г., по гр.д. № 1050/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение, постановено по гр.д. № 103/2009 г., по описа на Асеновградски районен съд,с което по предявения от Е. Д. Е. иск е признато за установено по отношение на Д. А. Г. и А. Д. Г., че те не са собственици на 1875/2375 ид.ч. от описания имот, както и в частта, с която Д. А. Г. и А. Д. Г. са осъдени да заплатят на Е. Д. Е. сумата 2 514 лева разноски по делото, като производството по делото е прекратено.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: допустим ли е отрицателен установителен иск.
Ответниците по касационната жалба – Д. А. Г. и А. Д. Г., чрез пълномощника си адв. Д. А., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът за допустимостта въобще на отрицателния установителен иск не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция на принципна основа, така както е поставен от касаторката. Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липсата на правен интерес у ищцата за неговото водене, с оглед конкретните специфики на казуса, предмет на делото.
При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 2 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по който е постановено влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Към изложението си касаторката е посочила и приложила четири броя решения на Варненски районен съд, за които липсват доказателства, че са влезли в сила.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касационната жалба Д. Г. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 866/17.06.2010 г., по гр.д. № 1050/2010 г. по описа на П. окръжен.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., Е.: [ЕГН], [населено място], [община], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5 – адв. К. Г., да заплати на Д. А. Г., Е.: [ЕГН], [населено място], [община], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 – адв. Д. А., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 500 /петстотин/лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: