2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 438/2012 год.
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 396, ал. 1 и 2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., подадена чрез адв.Т., и по частна жалба на К., подадена чрез А. Д. – инспектор –юрист в ТД [населено място] на К., срещу определение № 180 от 22.06.2012год. по ч.гр.д.№ 167/2012год. на БАС. Частната жалба на Ж. е насочена против определението на БАС в частта, с която е потвърдено определение №1162/07.05.2012г. по ч.гр.д.№865/2012г. на БОС в частта, с която е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който молителят възнамерява да предяви против В. и Б. Ж., чрез налагане запор върху един лек автомобил и върху десет банкови сметки. Частната жалба на К. е насочена против определението на БАС в частта, с която е отменено определение №1162/07.05.2012г. по ч.гр.д.№865/2012г. на БОС в частта, с която е уважена молбата на К. с правно основание чл. 395 ГПК и на основание чл. 390 във вр. с чл. 397, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК и чл.22 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение на бъдещия иск, който молителят възнамерява да предяви против В. и Б. Ж., чрез налагане на възбрана върху един недвижим имот и налагане на запор върху две банкови сметки. С обжалваното определение БАС е приел, че наложената обезпечителна мярка възбрана е неподходяща, тъй като е недопустимо налагането на обезпечителна мярка върху имущество, по отношение на което не може да се насочи принудително изпълнение; че е неподходяща и обедпечителната мярка запор върху две от банковите сметки, тъй като по едната от тях се превежда трудовото възнаграждение на В. Ж., а втората разплащателна сметка служи за заплащане на комуналните разходи на семейството. Приел е и това, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещия иск, както и, че останалите обезпечителни мерки са съответни на обезпечителната нужда.
И в двете жалби са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Към частните касационни жалби са приложени изложения на основанията за допустимост на касационното обжалване.
В изложението към жалбата на В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., подадена чрез адв.Т., се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: ”Следва ли да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложени обезпечителни мерки по ЗОПДИПП след като са налице доказателства за наличие на законен източник на доходи?”.Според жалбоподателите поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението се съдържа и оплакване за постановяване на обжалвания съдебен акт при непълнота на доказателствата и за неправилност на решаващите изводи на съда.
В изложението към жалбата на К., подадена чрез А. Д. – инспектор – юрист в ТД [населено място] на К., се поддържа основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК . Не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, установени за въззивното производство. Позовава се на Определение №122 от 10.11.2008г. по гр.д.№3638/08г. на ВКС, VГО, Определение №1393 от 08.10.2009г. по гр.д.№1054/09г. на ВКС, ІVГО, и Определение №10 от 18.01.2010г. по гр.д.№1430/09г. на ВКС, ІГО, и трите постановени в производство по чл.288 ГПК. Поддържа се и оплакване, че атакуваното определение е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на чл.23 ал.7 ЗОПИППД. В тази връзка жалбоподателят се позовава на определение №660 от 16.11.2011г. по ч.гр.д.№550/2011г. Поддържа се и това, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице и във връзка с въпроса относно това “допустимо ли е налагането на обезпечение върху две банкови сметки на проверяваното лице – една разплащателна и една, по която се превежда трудовото възнаграждение, съгласно отразеното от банката”. Твърди се, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за налагане на запор върху двете банкови сметки, тъй като разплащателната била захранвана със средства с неустановен произход, а обстоятелството дали по втората сметка е превеждано трудово възнаграждение, както е отразено от банката, подлежи на установяване в самото исково производство. Позовава се на определение №35 от 29.01.2009г. по чгр.д.№25/2009г., постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Всяка от страните оспорва частната касационна жалба на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частните касационни жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 275, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт от надлежно конституирани страни с интерес от обжалването.
Съгласно чл.274, ал. 3 ГПК допускането на определения на въззивни съдилища до касационно обжалване е възможно, ако са налице условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – т. е. ако при постановяване на атакуваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил крайните му изводи и имащ значението по т. 1-3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да го извлича от твърденията в жалбата (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В процесния случай поставеният от жалбоподателите В. Ж. Ж. и Б. С. Ж. въпрос не е обуславящ решаващите изводи на съда. Въззивният съд не е дал отговор на такъв въпрос , поради което и не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Отсъствието на общата предпоставка води до необсъждане на въпроса за наличието или не на специфичните предпоставки – в случая поддържаната от жалбоподателите такава по чл.280 т.3 ГПК. Следва да се има предвид и това, че жалбоподателят следва да обоснове защо смята, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В своето изложение жалбоподателите не са сторили това, а само формално са се позовали на законовия текст. Поради изложеното подадената от тях жалба не следва да бъде допусната до касационен контрол.
В конкретния случай и жалбоподателят К. не е посочил правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК.Изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, но по същество преповтаря оплакванията, въведени в жалбата. Изложени са общи оплаквания за неправилност на атакуваното определение – като се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, установени за въззивното производство, за неправилно приложение на нормата на чл.23 ал.7 ЗОПИППД, както и за неправилност и необоснованост на решаващите изводи на съда. Тези въпроси обаче могат да се поставят едва ако обжалването бъде допуснато, не и да послужат като основание за допускането. Поради липса на формулирани конкретни въпроси по чл. 280 от ГПК, касационното обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 180 от 22.06.2012год. по ч.гр.д.№ 167/2012год. на БАС.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: