3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 970
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1590/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ц., чрез адв. М.К. срещу решение от 30.05.2009 г. по гр.д. Nо 3037/07 г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 27.06.2007 год. по гр.д. № 11 035/2005 год. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатораката, че Столична община и Държавата не са собственици на следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда в [населено място], ул.”528-ма” № 35, състояща се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с площ от 71.52 кв.м., заедно с дворното място, в което е построена сградата с площ от 803 кв.м, съставляващо имот пл. № 1115 от к.л. № 389 по плана на [населено място].
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката е посочила,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с това дали попълването на кадастралната основа представлява необходимо предварително условие за провеждане на процедура по снабдяване с нотариален акт по давност и могат ли да се придобият по давност имоти, които не са нанесени в кадастъра, но имат ясно очертани граници и дали лицето, владяло имота в законовия срок, но което не се е снабдило с нотариален акт, може да проведе процедури по чл. 53 от ЗКИР, респективно чл. 134 от ЗУТ, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната страна Столична община е депозирала възражение , в което оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
С въззивното решение съдът е приел, че процесният имот няма планоснимачен номер, но същият съществува реално и за него няма съставени актове за държавна и общинска собственост.Имотът попада в чертите на регулационния план на м.”Х. Б.”, но същият не е нанесен и е разположен в северозападна посока от имот с пл. № 1117.Имотът е трайно ограден и се владее от касаторката, която е присъединила владението, осъществявано от майка й, считано от 1974 год. Въз основа на заключението съдът приема, че процесния имот не е заснет и нанесен в кадастъра, поради което няма такъв планоснимачен номер, по който той е бил индивидуализиран.Съдът приема, че касаторката е следвало да поиска попълване на кадастралната основа и спазване на процедурата по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.И в случай, че общината откаже да състави акт за непълноти и грешки, то следва да се предяви иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.Поради това съдът е приел, че липсва правен интерес да се води иск по чл. 97 ГПК /отм./, докато не бъде проведена процедура по чл. 53 от ЗКИР, в рамките на която евентуално може да се предяви установителен иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР.С оглед на тези изводи е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратил производството.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.Поставените от касаторката материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Повдигнатите материалноправни въпроси са свързани и касаят това как следва да се индивидуализира един имот, който не е отразен в действащия кадастрален и регулационен план и възможно ли е такъв имот да се владее и придобие по давност, както и това на какво основание лицето, което има претенции, че е собственик на имот, ще започне процедура по попълване на имот на основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР. В случая е налице непълнота, чието отстраняване е необходимо и това налага допускане на касацонното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2009 г. по гр.д. Nо 3037/07 г. по описа на Софийски градски съд
УКАЗВА на касаторката Е. С. Ц. да внесе държавна такса в размер на 72 лв. в едноседмичен срок и представи доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: