1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 25.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 247/2012год.
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. М., А. М. У. и Е. М. Ц. чрез адв.Б. против решение №691 от 12.05.2011г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№3140/2010г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението си, приложено към касационната жалба, касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос “при разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм/ по колена какъв е критерият, по който се извършва разпределението, ако само част от тези имоти са се ползвали от едно коляно”.Твърди се, че въпросът е обуславящ изхода на спора, решаван е противоречиво от съдилищата , както и че е от значение за точното прилагаоне на закона и развитието на правото, тъй като няма трайна и ясна практика по него – основания за допускане на касационно обжалване, съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Позовават се на определения на ВКС по чл.288 ГПК, решения на ОС Смолян, на ОС Варна, на ОС Плевен и на ВКС, постановени в делбени производства, при които делбата е извършена чрез способа, предвиден в чл.292 ГПК/отм/.
Ответните страни В. Н. Й. чрез адв. О., Н. Х. Ч.,В. Х. А., В. Д. Й., Д. Й. Й.,четиримата чрез адв. А., в представени писмени отговори по смисъла на чл.287 ГПК вземат становище, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Останалите ответници по касационната жалба не вземат становище.
С решението на въззивния съд е потвърдено Решение №2590/30.07.2010г. по гр.д. №2110/2007г. на ПРС, ХІІІ гр.състав, с което съдът е извършил разпределение на делбените имоти, разпределени в шест дяла по колена, по реда на член 292 от ГПК/отм/
С решаващите си мотиви,свързани със способа ,по който следва да бъде извършена делбата на допуснатите до делба имоти, въззивният съд, като се е съобразил със способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство,а именно:теглене на жребий,разпределяне на имотите по член 292 от ГПК/отм/,възлагане по реда на член 288 ал.2 и ал.3 от ГПК/отм/ или ликвидиране на съсобствеността на имотите предмет на делбата чрез изнасяне на публична продан,е стигнал до извода,че следва да бъде извършено разпределение по реда на член 292 от ГПК/отм/. Съдът е изложил аргументи, че с оглед принципа в делбеното производство, произтичащ чл.69. ал.2 ЗН, всеки сънаследник по възможност да получи реален дял от наследственото имущество, възможен се явява единствено предложения от ВЛ вариант на делба, при който се обособяват VI дяла съобразно броя на колената на наследници на И. А. Й., при който съделителите от всяко коляно ще получат реален дял от допуснатите до делба имоти, като имотите в съответния дял съобразно предложения от ВЛ вариант, ще бъдат поставени в общ дял на съделителите от съответното коляно. По начало, целта на делбеното производство е да се ликвидира съществуващата съсобственост напълно, а не да се създава нова такава. Въпреки това, при положение, че страните по делото са съгласни делбата да се извърши съобразно предложения от ВЛ вариант,който не е оспорен от съделителите, следва да се приеме, че делбените имоти са поделяеми,поради което не следва да се изнасят на публична продан. Съобразявайки, че квотите на страните не са равни, съдът е приел, че извършването не делбата посредством теглене на жребий се явява невъзможно, тъй като на съделителите от коляно с по-малък дял може да се падне дял на по-висока стойност и обратното, което ще доведе до създаване на нови имуществени спорове между съделителите и усложняване на отношенията помежду им. Счел е, че жребий между колената с равни по размер дялове не може да се тегли, тъй като ще е налице недопустимо смесване на способи – хем се разпределя кои имоти между кои съделители ще се делят, хем ще се тегли жребий. Поради това е обосновал извод, че единственият възможен способ за извършване на делбата е чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК(отм.). Като обективен критерий при разпределението съдът е взел предвид събраните по делото доказателства относно ползването на имотите от съделителите.
За да обоснове наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК, касаторите са се позовали на цитираната и приложена към изложението съдебна практика,свързана с наличие на определени условия и предпоставки при определяне от съда на съответния способ, предвиден в закона за извършването на делбата и по-конкретно за способа по чл.292 ГПК/ отм./. Така посочените съдебни актове са неотносими, тъй като касаят различна фактическа обстановка, крайните резултати са обусловени от конкретиката на спора и не обосновават извод за противоречиво разрешаване на въпроса за критериите, използвани при разпределение на имотите, допуснати до делба, по реда на чл.292 ГПК/отм/.
Не е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК. Касаторите не са обосновали тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба във връзка с поставения въпрос. Твърдението, че не намират отговор на поставените въпроси в практиката на ВКС, не може да се приеме като обосновка на тезата им за допустимост на касационното обжалване. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Касаторът не е обосновал такива предпоставки, а и те не са налице в случая.
Водим от горното, съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №691 от 12.05.2011г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр.д.№3140/2010г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: